Желю войвода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град [[Браила]] и предадено на българските доброволци, участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]]) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици — бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.
Принуден да избяга в балкана и да търси обежище в някоя чета става причината , когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село . Тогава двама турски башибозука яздещи коне ги забелязват и решават де се отбият до кладенецът под едно дърво в близост до тях . Сядайки под дървото единият турчин се обръща към сетрата на Желю с думите : Гяурке вземи кофата от кладенеца и ела да ни напоиш ! Наливайки вода в устата на единият , тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите , когато той мигновенно се ядосва и прави опит да я изнасили . Желю действа инстинктивно и в този момент с помоща на сърб с който е работил на полето , отрязва главите на двамата турчина .
{{СОРТКАТ:Желю войвода}}
| |||