Сараевски атентат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
[[Файл:Postcard for the assassination of Archduke Franz Ferdinand in Sarajevo.jpg|thumb|ляво|280px|Минути преди покушението висошайшата двойка излиза от градската ратуша]]
 
Зад [[атентат]]а стоят [[радикал]]ните [[сърбошовинизъм|сърбошовинистични]] кръгове. Сред офицерите в сръбската армия съществува дори тайна организация под името [[Черна ръка|„Черна ръка“]], чиято цел е освобождаването на сърбите, намиращи се под властта на Австро-Унгарската империя. Ръководител на „Черна ръка“ e полковник [[Драгутин Дмитриевич]] с прякор „Алис“, началник на [[контраразузнаване]]то. Дори тогавашното сръбско правителство на [[Никола Пашич]] се бои от неговото влияние. Правителството се досеща за заговора и официално не го одобрява, но и не предприема нищо, за да му попречи. Тайната организация има свои подразделения, едно от които е босненското [[Млада Босна|„Млада Босна“]], съставено предимно от гимназисти и студенти от сръбски произход. Атентатът е организиран със знанието и насърчението на руския посланик в Белград [[Николай Хатрвиг]] и руския военен аташе в Белград [[Виктор Артамонов]].<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=522:ruski&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 РУСКИТЕ ВОЙСКИ В МАКЕДОНИЯ (1916-1918г.)], статия от [[Янко Гочев]]</ref><ref>Източници са Руската оранжева книга, сръбски документи и руски документи от периода, замаскирането на намесата чрез процеса срещу Апис и разстрела му през 1917 г. Бележки има и в спомените на Андрей Тошев - пълномощен министър в Белград. В книгата на Валентин Алкесандров ''Външна политика тероризъм. Сараевски атентат''. Военно издателство, 2005 г., добре е обяснено. Много са доказателствата, че "Черната ръка" е оръдие в ръцете на Русия. Свързващото звено е българофобът посланик на Русия в Белград от 1909 г. Николай Хартвиг. Той е в тандем с полк. Артамонов - офицер за свръзка към сръбската армия на [[Солунски фронт|Солунския фронт]] през 1916-1918 г. между другото. Както и Спомените на руския външен министър [[Сергей Сазонов]] от 1928 г., писани в емиграция във Франция.</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vQF099JYW_EC&pg=PA47&dq=nikolai+hartwig+viktor+artamonov&hl=en&sa=X&ei=14SxU5iCBOrG0QX1jICwBQ&ved=0CB4Q6AEwAA#v=onepage&q=nikolai%20hartwig%20viktor%20artamonov&f=false The Russian Origins of the First World War, by Sean McMeekin, page 47]</ref>
 
В края на юни 1914 г. Франц Фердинанд посещава Босна, за да наблюдава военните маневри и да открие музея в Сараево. Пътува, според тогавашните традиции, със съпругата си София Хохенберг. Франц Фердинанд е привърженик на триализма – течение сред австрийските политически кръгове, стремящо се да превърне двукомпонентната Австро-Унгарска империя в трикомпонентна Австро-Унгаро-Славянска, което обаче срещало яростен отпор както от страна на унгарските елити, така и от страна на южнославянските патриоти.