Люлин (област Перник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
||
Ред 23:
=== Античност и Средновековие ===
Село Църнел, съставна част на с.Люлин е старо средновековно селище, вписано в списъците на джелепкешаните от 1576 година под името Чернел към нахия Грахова на
Съществуват данни, че тракийското племе агриани са населявали Люлин планината и землищата на Райлово и Църнел от III в. пр. Хр. На запад от село Люлин на Остра могила и Криви камък са открити следи от тракийски селища и крепости. На Остра могила археологически разкопки показват защитен зид и фрагменти от битова керамика. Непосредствено до Кривия камък е открита и триъгълна крепост, датирана към този период.
Руините на
На платото на южния дял на Люлин планина, над [[Бучинския проход]], се намира малка църква на съвременен манастир. Изградена е над леко възвишен терен, образуван ясно от разрушена сграда. В склона около църквата се намират фрагменти от бигорни блокчета със сегментно оформление, ясно принадлежали от арки на по-стара, средновековна църква. Поройни води са разрязали културен пласт с антична керамика. Вероятно тук е имало антично селище и светилище, днес изцяло засипано и над него е изграден християнският храм. (За това свидетелства и аязмото, което се намира в малка долчинка на изток от манастира, което несъмнено е било част от древно тракийско светилище)". <ref>Димитрина-Митова Джонова "Археологическите паметници в Пернишки окръг" стр.111</ref>
Ред 44:
По-късно набезите на Османските турци продължили и отново хората побягнали в горите на Люлин планина, създали ново село от рая, което нарекли Райлово. При тези набези пострадал и Манастирът „Св. Троица” (който се намира на 5 км югозападно от Банкя, но е по-известен като Дивотинския манастир). Легендата разказва, че богатствата на манастира били скрити от монасите дълбоко в земята, а на следващата нощ те били избити. Постепенно районът около опожарения манастир запустял, а иманяри, търсещи манастирското злато, доразрушили оцелелите му останки.
Крепостите, изградени в Люлин планината, са пазели [[Сердика]] от византийските нашествия. За набезите им са използвани римския път, свързващ Софийското поле с [[Пауталия]] ([[Кюстендил]]), който пресича Бучинския проход с дължина 8 км, а на изходите му от север е село Мало Бучино и от юг – село Големо Бучино. По-късно през този проход, наричан „Бучино дервент”, преминавали кервани от [[Албания]] и [[Македония]], които през долината на река на Струма, Софийското поле и Петроханския проход отивали до река [[Дунав]].
През XI – XII в. в полите на Люлин планина започва изграждането на манастири, параклиси и черкви. Люлинският (Горнобански) манастир „Св.
Село Райлово се споменава в турски документи от 1450 година, а село Църнел — от 1576 година.
|