Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на [[Хайнрих VI (Люксембург)|Хайнрих VI]], граф Люксембургски, и [[Беатрис от Авен|Беатрис д’Авен]], наследил баща си през 1288 година. Своето избранеизбиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължал на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Красиви]] и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих бил възпитан във Франция; Филип IV го посветил в рицарство, и Хайнрих, като негов васал, обещал да му служи в борбата против англичаните.

По време на цялото си царуване Хайнрих VII е зает от идеята да възстанови значението на Германската империя в Италия. През 1310 година с 5000 войска Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддържник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнанници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да се примири с Дела[[Делла Торес Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]]. С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих.  Флоренция, Сиена  и  Лука му се противопоставяли. Във Флоренция имало борба между черните и белите гвелфи . Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие [[Данте]] слага императора (под името Ариго) на високо място в «Рая», в 30 кантика,ред 137 на «Божествена комедия».

На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с новонаправената [[желязна корона]] на [[лангобарди]]те в Латеранския[[Сан съборДжовани ин Латерано|Латеранската базилика]] от кардинал [[Николо Алберти|Николо де Прато]], тъй като [[Свети Петър (Рим)|катедралата Св. Петър]], в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.

Против Хайнрих възстанал Робер[[Роберт Неаполитански;]], когото поддържали папата и френския крал. Хайнрих VII решил заради това да се съюзи с [[Фридрих II (Сицилия)|Фридрих Арагонски]], крал на Сицилия.

На 26 април 1313 година Хайнрих издава едикт, по силата на който РоберРоберт е лишен от всички свои владения и титли. По време на приготовлението на решителната битка с РоберРоберт, Хайнрих внезапно умира, /както се говорело — от отрова/ (24 август 1313). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град Пиза.

През 1921 година, когато се отбелязва 600 годишнина на [[Данте Алигиери]], по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от «Рай»: Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това. До него може да се прочете и на френски епитафия: « На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най- знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна».