Атласки планини: Разлика между версии

'''Атласките планини''' ({{lang-ar|جبال الأطلس‎}}‎, наричани понякога само '''Атлас''') са [[Планинска верига|планински масив]], разположен в северозападна [[Африка]], който се простира на дължина 2 400 км през териториите на [[Мароко]], [[Алжир]] и [[Тунис]], като включва и [[Гибралтар|Гибралтарската скала]]. Най-високият връх е [[Джебел Тубкал]] (4167 м), разположен в югозападната част на Мароко. Атласките планини имат разнообразен [[релеф]] - – планински и равнинен. Те разделят [[Средиземно море|средиземноморското]] и [[Атлантически океан|атлантическото]] крайбрежия от пустинята [[Сахара]]. Населени са основно с [[бербери]] в Мароко и [[араби]] в Алжир.

Атласките планини се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански, и Източен - – наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на Уед Мулуйя.

Западният Атлас е изграден от няколко успоредни планински вериги с посока югозапад - – североизток. Изключение прави най-северната верига, наречена Ер Риф. Тя наподобява слабо изпъкнала дъга, която образува южния бряг на [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]]. Между веригите е заключено обширно стъпаловидно плато, което на запад постепенно прехожда в плодородна крайбрежна низина, известна като Мароканска Месета.

Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид - – остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен [[сняг]] и [[ледник|ледници]], а сега с езера, широки коритни долини, преградени от [[морена|морени]] - – остатък от [[Ледникова епоха|ледниково време]]. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, като първенецът връх Тубкал (френски :Jbel Toubkal, арабски : جبل توبقال ) м 4167 и връх Тичка (Jbel Tichka) 3348м, които ,през по-голямата част от годината са покрити с дебела [[снежна покривка]]. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи. Най-високият проход достъпен за транспорта е Тичка (Tichka Рass) 2260 м през който е прокаран добър и много живописен асфалтов път свързващ след преодоляванe на силни наклони покрай шеметни пропасти и безброй завои [[Маракеш]] с [[Варзазат]] и трансатласките селища. Един от основните пунктове за посещение на ''Националният парк Тубкал'' и изкачване на върха е село [[Имлил]], където свършват пътищата и започват кози и алпинистки пътеки.

Източно от долината Уед Мулуйя се простира Източен (Алжирски) Атлас. Той е съставен от две успоредни планински вериги. Северната - – известна под името Тел Атлас, се спуска стръмно към средиземноморския бряг и образува скалисти носове около полукръгли заливи и не много широки низини. Южната планинска верига, наречена Сахарски Атлас, е по-ниска, но по-обширна и по-разчленена на отделни хребети и масиви, отделени със стръмни клисури. През тях минават керванските пътища - – вратите към Сахара. Това е областта Кабиля, където е било съсредоточено националноосвободителното революционно движение на младата Алжирска народнодемократична република. Между двете планински вериги е разположено обширно безотточно плато, покрито със степна растителност. То е известно под името Плато на шотите. Надморската му височина е между 700 и 1000 метра.

Поради съчетанието от климата и плодородните червеноземни почви (така наречените ''терра роса'') правят крайбрежните равнини и долини подходящи за развитието на [[земеделие]].

[[Животни|Животинският]] свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да се отбележи, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат [[Домашна овца|овцата]], [[муле]]то, [[кон]]ят, а в южните части - – [[камили|камилата]]. В степните области се срещат [[антилопи]], [[хиени]], [[чакал]]и и други.