Уикипедия

Тохарски езици: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 125x интервали, 6x тире, 2x заглавие, 2x кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 12:
'''Тохарските езици''' са два близкородствени [[индоевропейски езици|индоевропейски езика]], разпространени в далечното минало в [[Средна Азия]]. Те са засвидетелствани в стари ръкописи, чиято най-голяма част представлява преводи от будистката санскритска литература. Различават се два тохарски езика: тохарски А (източнотохарски) и тохарски Б (западнотохарски). Тохарските езици са открити за езикознанието в началото на 20 век при археологически експедиции в Западен Китай (Източен Туркестан или [[Синдзян]]); местонаходищата на ръкописите са покрай стария път на коприната. Едно от основните находища на тохарски ръкописи е [[Турфан]], на север от [[Таримска котловина|Таримската котловина]]. Друго основно находище е [[Куча]], град на запад от Турфан, насеверния край на пустинята [[Такламакан]]. Трето основно находище е Тумшук, отново на сещерния край на пустинята Такламакан, между Куча и [[Кашгар]]. Това е и най-западната точка от ареала, в който са открити тохарски езикови остатъци.
 
Текстове на тохарски A са открити единствено в района на Турфан и оазиса Карашахр на запад от него. Текстовете на тохарски Б са със значително по-голямо разпространение - – срещат се покрай целия този клон от Пътя на коприната от Турфан на изток до Тумшук на запад. Текстовете на тохарски езици датират от 6 до 8 век сл. Хр. В огромната си част представляват преводи от будистката санскритска литература, каквито са характерни за този период в Средна Азия. Това от една страна помага много за разчитането и изучаването на тези езици, но от друга дава изключително оскъдни сведения за хората, които са говорили тохарски. Малкото текстове с оригинално (светско) съдържание са манастриска и търговска кореспонденция, пропуски за кервани и графити и са написани на тохарски Б. Това разпределение на текстовете е довело в миналото до предположение, че тохарски А през периода 6-8 век е бил мъртъв език, запазен за религиозни цели като латинския в Европа, но оскъдността на текстове със светски характер изобщо отслабва силата на такава хипотеза.
 
Паметниците на тохарските езици не са изолирани. Ръкописите от манастрирски библиотеки се срещат редом с индийски, персийски или уйгурски ръкописи. Текстовете са на северноиндийското писмо брахми, използвано и за съседните средноирански езици. Някои паметници на тохарски Б са на манихейско писмо, проникнало в Средна Азия от Двуречието и Персия.
Ред 18:
==Произход на названието „тохарски“==
[[Image:Tocharian.JPG|thumb|350px|Дъсъчица с надпис на тохарски Б на писмеността „брахми“. (Национален музей, Токио, Япония)]]
Названието тохарски езици е предложено за пръв път от немския учен Мюлер през 1907 и от Сиг и Сиглинг през 1908 г. Името twxry се среща в предговора към староуйгурския превод „Maitrisimit nom bitig“ на [[будизъм|будисткото]] съчинение „Maitreyasamiti-Nāṭaka“, който споменава, че някой си гуру Āryacandra е превел от индийски на езика twxry това съчинение, което пък от своя страна е преведено от езика twxry на тюркски от някой си Prajñarakṣita. Сиг и Сиглинг приемат, че названието на езика на междинния превод (twxry) е еднакво с това на средноазиатския народ, споменат от [[гърци]]те като Τόχαροι, а познат в [[Индия]] като Tukhāra. Макар че това название днес се смята за неточно (понеже названието тохари се отнася до ираноговорещите [[Бактрия|бактрийци]]), то продължава да се употребява поради липса на заместващ термин.
 
В тохарските езици се откриват заемки от средноиранските езици ([[бактрийски език|бактрийски]], хотаносакски), но липсата на тохарски заемки в средноиранските езици сочи, че между двете езикови общности едва ли е имало пряк контакт. От бележката в „Maitrisimit nom bitig“ става ясно, че в очите на [[уйгури]]те тохароговорещото население в Средна Азия се нарича twxry. Това название не се среща в тохарските текстове. В тохарски А вероятен кандидат за самоназвание е ārśi<ref>По-вероятно ārśi е тохарското название на Индия, заето от някой [[пракрит]]ски език, понеже ārśi-ype означава „Индия“ = „арийска страна“, а ārśi-käntu „санскрит“ = „арийски език“, виж Adams 1999 под ārśe.</ref>, докато в тохарски Б се среща прилагателното kuśiññe/kucaññe, производно на
kuśi (kuci), което е име на династия и държава в Таримската котловина, познати от китайски и тюркски източници под формата küšän<ref>Съмнения във връзка с това тълкуване у Adams 1999 под kucaññe.</ref>.
 
==По-важни особености==
Макар индоевропейският характер на тохарските езици да не се поставя под съмнение, за тях са характерни няколко важни промени и нововъведения. Тохарските езици са yпростили значително индоевропейската система от преградни съгласни, които са загубили звучността си и са се слели с p, t, k. Палатализираните и непалатализирани заднонебни k/k^, g^/g, g^h/gh са се слели в един заднонебен ред k. Така тохарските езици се различават рязко от най-близките им по разпространение индо-ирански езици и се причисляват към кентумните индоевропейски езици. Индоевропейското именно склонение е значително опростено за сметка на разширената система от аглутинативни конструкции, присъщи например за угро-финските и алтайските езици.
*Категорията род е значително опростена: фонетичното развитие в тохарски води до съвпадането на окончанието на имената от средния род в ед.ч. с това за мъжки род, а в множествено - – с това за женски род. Освен това именното склонение е преработено и разграничава имената по признака лица - – нелица (вкл. предмети и животни). В косвените падежи думи, означаващи лица приемат окончание -m&#803; (= [n]):
=== Таблица на склонението в тохарските езици ===
{| class=wikitable
|-
!Падеж
!Тох. A ед.ч.
! Tox. A мн.ч.
! Tox. Б ед.ч.
! Tox. Б мн.ч.
|-
|colspan=5| Не-лица
|-
| Именителен
| yuk „кон“
| yukañ
| yakwe
| yakwi
|-
| Именителен
| Родителен
| yuk „кон“
| yukes
| yukañ
| yukaśśi
| yakwe
| *yäkwentse
| yakwi
| *yäkwem&#803;ts
|-
| Родителен
| Косвен
| yuk yukes
| yukaśśi
| yukas
| *yäkwentse
| yakwe
| yakwem*yäkwem&#803; ts
|-
| Косвен
| yuk
| yukas
| yakwe
| yakwem&#803;
|-
|colspan=5| Лица
|-
| Именителен
| onk „човек“
| onkañ
| enkwe
| *enkwi
|-
| Именителен
| Родителен
| onk „човек“
| onkis
| onkañ
| onkaśśi
| enkwe
| enkwentse
| *enkwi
| *enkwem&#803;ts
|-
| Родителен
| onkis
| onkaśśi
| enkwentse
| *enkwem&#803;ts
|-
| Косвен
| onkam&#803;
| onkas
| enkwem&#803;
| enkwem&#803;
|}
''Забележка'': Формите със звездичка не са засвидетелствани, а възстановени по сравнителния метод.
*Аглутинативните конструкции в тохарските езици се получават като към формите за косвен падеж се добавят неизменяемите окончения за съответния падеж, напр. окончанието в тохарски А -aśśäl е показател за съвместен падеж, например yuk-aśśäl „с коня“, yukas-aśśäl „с конете“. Аглутинативни окончания имат следните падежи: творителен (как, чрез какво?), съвместен (с кого, какво?), местен (къде?), [[аблатив]] (от къде, какво?), [[алатив]] (върху какво?), перлатив (през какво?). Характерна е и липсата на падежно съгласуване между прилагателни и съществителни, например:
** тох. A poñcäm&#803; sam&#803;sāris „на целия свят“, където poñcäm&#803; „цял“ е в косвен падеж, а sam&#803;sāris „свят“ в родителен, за разлика от аналогичния латински израз tōtīus mundī, където и прилагателното (totus), и съществителното (mundus) са в родителен падеж.
**тох. А bodhisattvem&#803; swārem&#803; rakeyo „чрез сладката дума на Бодхисатва“, където съществителното bodhisattve „Бодхисатва“ и прилагателното swāre „сладък“ са в косвен падеж, а rake „дума“ е в творителен падеж.
**От тох Б може да се посочи kektseñ reki palskosa „през тяло, реч и мисъл“, където само palsko „мисъл“ е в перлативен падеж, а другите две съществителни са в косвен.
*В категорията число се пазят единствено, двойствено и множествено число, като се развити и форми за двойки предмети (очи, уши) и за изброяване на предмети един по един. Формите са двойствено число при глаголите са слабо засвидетелствани и окончанията не произлизат от тези в индоевропейския праезик.
*Категорията лице е развита като в повечето индоевропейски езици — – различават се 1, 2, 3 лице.
*Категорията залог е представена от деятелен и среден залог като в старогръцки. Формите за страдателен залог се предават от тези за среден залог, вероятно при калкиране на санскритски изрази. Някои глаголи са засвидетелствани само в среден залог: trik- „обръркан съм“: тох. A trikatär, Б triketär „той е объркан“, с окончание -tär за 3 л., ед.ч., среден залог. В тохарски A е засвидетелствано сег.деят.прич. trikant, но то има значение на лице, извършващо действието. По същия начин причастната форма в тохарски A pekant „бояджия“ е еднаква по произход с лат. pingens „боядисващ“, но е по-близка по значение до лат. pictor.
*В глаголната система има засвидетелствани 4 наклонения: изявително, подчинително, желателно, повелително. Категорията време е слабо развита — – различават се сегашно и минало време в изявителното наклонение. Бъдещето време се изразява описателно. Тохарските глаголи се характеризират с наличието на две глаголни основи - – базова и каувативна. Каузативната основа се получава чрез удвояване на корена. Пример от тохарски Б: основата на глагола tsälpetär „той е освободен, той умира“ е базова, а на tsalpäs&#803;tär „той освобождава“ е каузативна. Каузативното значение е подчертано най-вече когато базовият глагол е непреходен.
 
===Таблица с форми за сегашно време на изявително и подчинително наклонение===
Ред 89:
{| class=wikitable
|-
! läk- „виждам“
!Тох. А сег.
!Тох. Б сег.
!Тох. А подч.
!Тох. Б подч.
|-
|colspan=5 | '''Деятелен залог'''
|-
|1 ед.ч.
| lkām
| lkāskau
| *pälkām
| lakau
|-
| 2
| lkāt
| lkāst
| *pälkāt
| lkāt
|-
| 3
| lkās&#803;
| lkās&#803;s&#803;äm&#803;
| *pälkās&#803;
| lkam&#803;
|-
| 1 мн.ч.
| *lkāmäs
| *lkāskem&#803;
| *pälkāmäs
| lkām(o)
|-
| 21 мн.ч.
| *lkāmäs
| lkāc
| *lkāskem&#803;
| *lkāścer
| *pälkāc pälkāmäs
| lkām(o)
| lkācer
|-
| 3 2
| lkāc
| lkeñc
| *lkāścer
| lkāskem&#803;
| *pälkeñc pälkāc
| lkācer
| lakam&#803;
|-
|-
| 3
| причастие
| lkeñc
| lkānt
| lkāslkāskem&#803;s&#803;eñca
| *pälkeñc
| lakam&#803;
|-
| причастие
| lkānt
| lkās&#803;s&#803;eñca
|
|
|-
| деепричастие
| lkāl
| lkās&#803;s&#803;älle
| *pälkāl
| lkālle
|-
| инфинитив
| lkātsi
| lkātsi
|
|
|-
|colspan=5 | '''Среден залог'''
|-
|colspan=5 | '''Среден залог'''
| 1 ед.ч.
|-
| lkāmār
| 1 ед.ч.
| *lkāskemar
| lkāmār
| pälkāmār
| *lkāmar lkāskemar
| pälkāmār
| *lkāmar
|-
| 2
| lkātār
| lkāstar
| pälkātār
| *lkātar
|-
| 3
| lkātär
| lkāstär
| pälkātär
| lkātär
|-
| 2 1 мн.ч.
| lkāmtär
| lkātār
| *lkāskemt(t)är
| lkāstar
| *pälkāmtär
| pälkātār
| *lkāmt(t)är
| *lkātar
|-
| 3 2
| lkācär
| lkātär
| *lkāstär
| *pälkācär
| pälkātär
| *lkātār
| lkātär
|-
| 1 мн.ч.
| lkāmtär
| *lkāskemt(t)är
| *pälkāmtär
| *lkāmt(t)är
|-
| 2 3
| lkāntär
| lkācär
| *lkāskentär
| *lkāstär
| *pälkāntär
| *pälkācär
| lkāntär
| *lkātār
|-
| причастие
| 3
| lkāntär
| *lkāskentär
| *pälkāntär
| lkāntär
|-
| причастие
| lkāmām&#803;
| lkāskemane
|
|
Ред 199:
 
== Развитие на тохарските езици ==
В тохарските езици са открити заемки от индийските, средноиранските, тюркските езици и от китайския език. В будистката литература преобладават санскритските религиозни понятия. Тохарските езици вероятно изчезват през 9 век, когато местното население бива асимилирано от [[уйгури]]те, които идват от изток.
== Бележки ==
 
Ред 207:
== Литература ==
* Adams, Douglas. A dictionary of Tocharian B. Amsterdam: Rodopi 1999.
*"„[http://ccbs.ntu.edu.tw/FULLTEXT/JR-JRAS/sylvain.htm Tokharian Pratimoksa Fragment Sylvain Levi]"“. ''The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland''. 1913, pp.&nbsp;109–120.
*Mallory, J.P. and Victor H. Mair. ''The Tarim Mummies''. London: Thames & Hudson, 2000. (ISBN 0-500-05101-1)
*Schmalsteig, William R. "„[http://www.lituanus.org/1974/74_3_01.htm Tokharian and Baltic]."“ ''Lituanus''. v. 20, no. 3, 1974.
*Krause, Wolfgang and Werner Thomas. ''Tocharisches Elemantarbuch''. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 1960.
*Malzahn, Melanie (Ed.). ''Instrumenta Tocharica''. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 2007. (ISBN 978-3-8253-5299-8)
 
==Външни препратки ==
* [http://titus.fkidg1.uni-frankfurt.de/database/titusinx/tochvb.asp Таблици със склонението в тохарските езици]
* [http://www.omniglot.com/writing/tocharian.htm Тохарската азбука (Omniglot)]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тохарски_езици“.