Уикипедия

Абхазия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
правописни грешки
м Премахнати редакции на 84.43.131.19 (б.), към версия на CvetanPetrov1940
Ред 80:
}}
[[File:Abkhazia02.png|thumb|right|250px]]
'''Абхазия''' (на [[Абхазки език|абхазки]]: Аҧсны [''Апснъ''] , {{lang-ru|Абхазия}}, {{lang-ka|აფხაზეთი}} [''Апхазети'']) е [[историко-географска област]] в Северозападна [[Грузия]]. В момента на нейната територия се намира частично признатата Република Абхазия. Подобно на [[Южна Осетия]], в Абхазия също на голяма част от гражданите са раздадени руски паспорти <ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/3261059.stm Региони и територии: Абхазия]</ref>, което се приема от Русия като предпоставка за интервенция в Грузия. Столица на Абхазия е град [[Сухуми]]. През ноември 2006 г. е призната за независима от самопровъзгласилите се [[Южна Осетия]] и [[Приднестровие]]. Подобно на [[Южна Осетия]], в Абхазия също бе предприета военна офанзива срещу мирното население, през август 2008 г., от официалните грузински власти. Военната офанзива претърпя крах. На [[26 август]] [[2008]] руският президент [[Дмитрий Медведев]] официално признава Абхазия като независима държава. На [[28 август]] [[2008]] Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява Абхазия и Южна Осетия за територии, окупирани от [[Русия]]. <ref name=occupied_territory>[http://www.parliament.ge/index.php?lang_id=ENG&sec_id=98&info_id=20047 Решение на Парламента на Грузия за обявяване на Абхазия и Южна Осетия за окупирани територии], 28 август 2008</ref>
 
== География ==
Ред 100:
 
През [[16 век]], когато обединеното грузинско царство се разпада, териториите са завладени от [[Османска империя|Османската империя]] и повечето от абхазците [[ислямизация|приемат исляма]]. Османските турци са изтласкани от грузинците, които основават автономното княжество Абхазия ('абхазетис самтавро' на грузински), управлявано от династията [[Шервашидзе]].
 
=== Абхазия и Русия ===
Експанзията на [[Русия]] към [[Кавказ]] води до малки, но редовни конфликти между руските колонизатори и местните кавказки народи. Няколко грузински княжества биват анексирани от империята в периода [[1801]]-[[1864]] г. На 2 юли 1810 г. руската морска пехота щурмува и превзема османската крепост Сухум кале (днешен [[Сухуми]]), сваля от престола Аслан бей и възкачва неговия съперник - брат му Сефер бей, който се покръства и приема името Георги. Така Абхазия бива анексирана и влиза в състава на Руската империя като автономно княжество. През [[1866]] г. руската армия под командването на генерал Дмитрий Иванович Святополк-Мирский смазва въстанието на местните против новата данъчна политика. Така в резултат от действията на руската армия от 1864 г. до 1874 г. голяма част от Абхазия опустява като мюсюлманите биват прокудени към Османската империя. Целият този процес става известен като [[мухаджири|мухаджирство]] и включва изобщо насилственото изселване на мюсюлманското население около Кавказ към Османската империя и части от Руската империя. Според официалните царски документи <ref>[http://www.regnum.ru/news/480210.html Черкезите искат извинение за руския геноцид от 19-ти век]</ref> повече от 400 000 души са били убити, 497 000 - прокудени насилствено в Османската империя и само 80 000 - оставени да живеят по родните им места.
 
Повечето съвременни абхазки историци твърдят, че големи части от района биват обезлюдени, а на мястото на изселилите се мигрират много арменци, грузинци и руснаци. Тази версия се оспорва от повечето грузински историци (вж. М. Лорткипанидзе, „Абхазците и Абхазия“, [[Тбилиси]], 1990), според които грузинските народи мегрели и свани населяват Абхазия от времето на Колхидското царство. Според грузинските учени абхазците са потомци на северокавказките народи ([[адигейци]], [[апсуа]]), които мигрират в Абхазия от север и се смесват със завареното грузинско население. Независимо от това, коя от двете версии е по-точна, в началото на 20 век абхазците са малцинство в района. Изданието на енциклопедия „[[Британика]]“ от 1911 г. твърди, че в Сухуми (нас. 43&nbsp;000 души по това време) 2/3 от населението са мегрели и 1/3 са абхазци.
 
След руската [[октомврийска революция]] от [[1917]] г. Абхазия, заедно с остатъка от Грузия, става част от [[ЗСФСР|Закавказката демократична федеративна република]], обединяваща Грузия, Армения и Азербайджан и контролирана от [[меншевики|меншевиките]]. На 26 май 1918 г. Грузия излиза от състава на федерацията и обявява независимост под името [[Грузинска Демократична Република]], призната от Русия с договора от Москва от 1920 г. Само няколко месеца по-късно - на 16 февруари 1921 г. [[червената армия]] нахлува в Грузия, анексирайки я в пределите на Съветския съюз и поставя свое [[болшевики|болшевишко]] правителство. През [[1931]] г. [[Йосиф Сталин]] провъзгласява Абхазия за [[автономия|автономна]] [[република]] под името Абхазска АССР в състава на [[Грузинска съветска социалистическа република|Грузинската съветска социалистическа република]].
 
Въпреки формалната автономност обаче, Абхазия е подложена на силната централна власт на [[Тбилиси]] и срещу нея се води [[асимилация|асимилационна]] политика — грузинският става официален език; абхазкият език е забранен; културните права са потъпкани; хиляди абхазци са убити при чистките на Сталин. [[Лаврентий Берия]] насърчава грузинската миграция към Абхазия и мнозина решават да се заселят там. По-късно, през [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години, [[Вазген I]] и арменската църква насърчават и финансират миграцията на арменци в Абхазия. Днес арменците са най-голямата малцинствена група в Абхазия.
 
Репресиите срещу абхазците приключват със смъртта на Сталин и Берия и абхазците получават по-големи права в своето самоуправление. Съветското правителство насърчава развитието на културата и най-вече на литературата. Въведени са квоти по етнически критерий за някои бюрократични постове и абхазците получават политическа власт, която не съответства на малцинствения им статут в републиката. Това се тълкува от някои като прилагане на политиката на принципа „[[разделяй и владей]]“, като местният елит получава власт в замяна на подкрепа на съветския режим. Това води до етнически конфликти, тъй като по този начин грузинците се чувстват ощетени и дискриминирани.
 
=== Абхазката война ===
Когато Съветският съюз започва да се разпада в края на 80-те години на XX век, етническото напрежение между абхазците и грузинците се увеличава покрай стъпките на Грузия към извоюване на независимост. Много абхазци се противопоставят на това, основателно страхувайки се, че независимостта на Грузия би означавала „грузинизиране“, и се опитват да прокарат идеята за отделянето на Абхазия като независима република. Споровете бързо водят до избухване на насилие и на [[16 юли]] [[1989]] в Сухуми 16 човекагрузинци са убити, а 137 ранени, придокато сблъсъцитесе заопитват да се запишат в грузински университет, а не в независимостабхазки. След няколко дни насилие, съветски войници възстановяват реда в града, а националистически настроените [[паравоенни]] са обвинени за провокирането на конфронтациите.
 
Грузия обявява своята независимост на [[9 април]] [[1991]] г. и за неин пръв президент е избран бившият дисидент [[Звиад Гамсахурдия]]. Управлението на Гамсахурдия не се радва на подкрепата на народа и през декември грузинската гвардия под командата на Тенгиз Китовани обсажда сградата на правителството на Гамсахурдия в Тбилиси. След няколко безуспешни месеца последният се принуждава да си подаде оставката през януари [[1992]] г. Неговото място е заето от [[Едуард Шеварднадзе]], бивш съветски външен министър. Шеварднадзе наследява правителство, пълно с крайни грузински националисти, и въпреки че той сам не е етнически националист, за него се създава представа като за човек, подкрепящ правителствените дейци и властните водачи на преврата.
Line 119 ⟶ 130:
На [[4 ноември]] [[1994]] г. е приета нова конституция, която обявява [[суверенитет]]а на Абхазия. На 23 ноември 1996 г. са проведени избори, но те не са признати нито от грузинското правителство, нито от световната общност, тъй като в областта неотдавна е била проведена етническа чистка. ОНД налага икономически санкции през януари 1996 г. и областта е формално блокирана от Грузия и Русия.
 
На [[3 октомври]] [[2004]] г. са проведени президентски избори в Абхазия. Русия явно подкрепя тогавашният министър-председател [[Раул Хаджимба]], поддържан и от текущияболния сепаратистки настроен президент [[Владислав Ардзинба]]. Плакати на руския президент [[Владимир Путин]] заедно с Хаджимба са залепени навсякъде в Сухуми (Хаджимба и Путин са работили в [[КГБ]] преди време). Народни представители от руския парламент, както и руски певци, идват да покрепят кампанията на Хаджимба.
 
На [[12 октомври]] обаче Върховният съд постановява, че нов президент трябва да стане бизнесменът [[Сергей Багапш]], обвиняван от своите политически врагове в прогрузинска ориентация. Бившият президент Ардзинба обявява решението за незаконно и взето под натиска на привържениците на Багапш. Решението е отменено от Върховния съд през същата нощ. Когато поддръжниците на Раул Хаджимба превземат сградата на Върховния съд и унищожават протоколите от местните избирателни райони, са насрочени нови избори.
Line 125 ⟶ 136:
Скоро Върховният съд отменя това решение и отново обявява Багапш за президент. Неговите поддръжници превземат местна телевизионна станция, а тези на Хаджимба — сградата на парламента. Президентът Ардзинба назначава за министър-председател [[Нодар Хашба]], който преди това е работил в [[Министерство за извънредни ситуации|Министерството за извънредни ситуации]] в Русия.
 
На [[12 ноември]] поддръжниците на Багапш, който планира да встъпи в длъжност на [[7 декември]], превземат сградата на администрацията на Абхазия и принуждават Хашба да напусне своята собствена стая. Завземането на главните правителствени кабинети в Сухуми води до смъртта на възрастната езиковедка Тамара Шакрил (привържениците на Багапш твърдят, че тя е била убита от човек от охраната на Ардзинба). Русия дава ясни знаци, че ще се намеси пряко в Абхазия в случай, че нейните интереси в непризнатата република са застрашени, и обвинява Багапш за безредиците.
 
В отговор на това външното министерство на Грузия излиза със заявление, че „се обръща към генералния секретар на ООН и към международната общност да реагират адекватно на руските декларации, да потвърдят подкрепата си за пълния суверенитет и териториалната цялост на Грузия“Грузия, и да предупредят Русия да се въздържа от намеса във вътрешните работи на Грузия.“
 
В отговор на грузинските обвинения, че Русия е изпратила войници с мироподдържаща мисия в Сухуми, на 12 ноември руският подполковник Евгени Моренко, главнокомандващ общите мироподдържащи сили в областта, заявява пред журналисти, че само два въоръжени самолета с войници са изпратени в столицата на Абхазия „за по-добро опазване на мироподдържащия център“.
Line 133 ⟶ 144:
На [[14 ноември]] на министър-председателя Нодар Хашба, държан под отговрност от близките на Т. Шакрил за нейната смърт, се налага да прекара нощта в руския мироподдържащ център в Сухуми. Напрежението се покачва с идването на деня на церемонията по случай встъпването на Багапш в длъжност. В началото на декември 2004 г. обаче Багапш и Хаджимба се договарят, че ще организират нови избори с бюлетина за национално единство, в която Багапш да е кандидат за президент, а Хаджимба за вицепрезидент. Те печелят 90% от гласовете и на [[12 февруари]] [[2005]] г. новият тандем встъпва в длъжност.
 
На [[6 март]] [[2008]] г. в контекста на признаването на [[Косово]], [[Русия]] прекратява икономическите си санкции спрямо самопровъзгласилата се република Абхазия. Във връзка с това на 7 март 2008 г. Абхазкият парламент приема декларация, в която се подчертава че ''"процесът на възникване на независима и демократична Република Абхазия и международното ѝ признаване е необратим." ''
Документът подчертава, че "абхазкият народ и парламент цени високо ролята на Руската федерация като главен гарант за мира и развитието в региона."<ref>[http://world.actualno.com/news_152222.html Абхазия поиска да бъде призната за независима държава]</ref>
 
При създалата се обстановка, Комисарят на Европейския съюз за външни отношения [[Бенита Фереро-Валднер]] заявява на 10 Март 2008 на пресконференция на срещата на министрите на външните работи от държавите-членки на [[ЕС]] в [[Брюксел]] : "Все по-голяма тревога и загриженост предизвиква това, че Русия, както изглежда, се готви да признае Абхазия".<ref>[http://eu.actualno.com/news_152592.html ЕС: Русия се готви да признае Абхазия]</ref>
 
До август 2008 Русия и ОНД официално не признават за легитимни органите на властта в Абхазия. Голяма част от населението на Абхазия до този момент е получило [[Русия|руско]] гражданство.

Неконтролираната от Грузия автономна област започна да търси активно международно признаване на своята независимост, след като повечето държави - членки на ЕС и САЩ одобряват отцепването на Косово от Сърбия.
 
=== Петдневната война 2008 г. ===
На 4 април 2008 г., 20 минути след публикацията на комюникето от срещата на [[НАТО]] в Букурещ, руският президент заявява, че Русия "ще предостави ефективна подкрепа на Южна Осетия и Абхазия в отговор на решенията на НАТО". Главнокомандващият на руската армия пък заявява: "Ще направим всичко възможно да попречим на Грузия да се присъедини към НАТО".
 
На 30 април 2008 г. в Абхазия навлизат първите парашутни руски войски (от въздушната дивизия в Новоросийск) - в нарушение на миротворческите споразумения. <ref>[http://aillarionov.livejournal.com/66528.html Още един поглед върху руско-грузинската война]</ref>
 
На 26 май 2008 г. в Абхазия навлизат и руски строителни войски със задачата спешно да възстановят железопътната връзка между [[Сухуми]] и [[Очамчира]]. Задача, която успяват да завършат напълно до 31-ви юли. <ref>[http://www.themoscowtimes.com/article/1010/42/369326.htm Руските строителни войски напускат Абхазия]</ref> Впоследствие тази линия в голяма степен спомага за бързото нахлуване и окупиране на Абхазия от Русия и транспортирането на тежка бойна техника.
 
На 9 август 2008 г. абхазките сепаратисти атакуват грузинските позиции в [[Кодорско дефиле|Кодорското дефиле]]. Тези действия стават малко след започването на [[Руско-грузинска война (2008)|Войната в Южна Осетия]], където Русия решава да подкрепи осетинските сепаратисти, атакувани от Грузия. Конфликтът прераства в пълно-мащабна война между Русия и Грузия. На 10 август 2008 г. около 9 000 руски войници навлизат в Абхазия, а абхазките сили предприемат действия за прогонване на грузинските власти от Кодорското дефиле. <ref>[http://uk.reuters.com/article/topNews/idUKLA46909520080810 Руска операция за поемане на контрол над абхазкото дефиле]</ref>
 
Впоследствие руската 58-ма армия изтласкваокупира грузинската армия отгрузинското пристанище [[Поти]] и няколкокилометровата [[буферна зона]] от крайграничата грузинска територия. В отговор на това и с цел да спре руската инвазия, в единственото черноморско пристанище останало под контрола на Грузия, намиращо се в курортния град Батуми в [[Аджария]], се дислоцира формация на американския флот, която доставя и хуманитарна помощ. След установяването на американски военни бази в България и Румъния през [[септември]] [[2007]] г., военните действия катализират процеса на подписване на договорите за установяване на американски радарни и анти-ракетни установки в [[Чехия]] и [[Полша]] през [[август]] [[2008]]. В така създалата се ситуация, по искане на руската Дума президентът на [[Русия]] [[Дмитрий Медведев]], следвайки прецедента, създаден с признаването на [[Косово]] и обосновавайки се с "извършените престъпления срещу мирното негрузинско население", официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави на [[26 август]].
 
Въпреки военната победа, руската дипломация не успява да спечели на своя страна не само нито една от водещите европейски държави, въпреки силната им енергийна зависимост от Русия, но с изключение донякъде на [[Казахстан]], не получава политическа подкрепа дори от Китай, Иран или който и да било друг свой азиатски партньор.
 
== Население ==
Line 173 ⟶ 195:
|-
|1959 г.
| align="center" |2939.1%<br /><small>(117158,748221)</small>
| align="center" |2515.1%<br /><small>(10161,665193)</small>
| align="center" |21.4%<br /><small>(86,715)</small>
| align="center" |15.9%<br /><small>(64,425)</small>
Line 181 ⟶ 203:
|-
|1970 г.
| align="center" |3141.0%<br /><small>(150199,901596)</small>
| align="center" |2515.9%<br /><small>(12577,971276)</small>
| align="center" |19.1%<br /><small>(92,889)</small>
| align="center" |15.4%<br /><small>(74,850)</small>
Line 189 ⟶ 211:
|-
|1979 г.
| align="center" |3343.9%<br /><small>(164213,714322)</small>
| align="center" |2717.1%<br /><small>(13183,695087)</small>
| align="center" |16.4%<br /><small>(79,730)</small>
| align="center" |15.1%<br /><small>(73,350)</small>
Line 197 ⟶ 219:
|-
|1989 г.
| align="center" |3545.7%<br /><small>(187239,366872)</small>
| align="center" |2717.8%<br /><small>(14593,773267)</small>
| align="center" |14.3%<br /><small>(74,913)</small>
| align="center" |14.6%<br /><small>(76,541)</small>
Line 224 ⟶ 246:
, а [[Международната кризисна група]] оценява цялото население на Абхазия през 2006 г. между 157,000 и 190,000 души (или между 180,000 и 220,000, от [[Програма за развитие на Обединените нации|ПРООН]] през 1998 г.).<ref name="Today_third">[http://www.crisisgroup.org/home/index.cfm?l=1&id=4377 Абхазия днес.] ''Европейски доклад N°176 на [[Международната Кризисна Група]], 15 септември 2006'', страница 9.</ref>
 
Грузинско-абхазкият конфликт от 1992-1993 г., и водипоследвалото [[етническо прочистване на грузинци от Абхазия]] водят до изселването на около 250&nbsp;000 жителигрузинци от родните им места в Абхазия. В резултат, днес преобладаващата част от населението в Абхазия е от абхазки произход (ок. 45%), а останалата част е заета от [[руснаци]], [[арменци]], [[грузинци]], [[гърци]] и [[евреи]].
 
== Икономика ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Абхазия“.