Уикипедия

Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
ТАБСО - отделно
Ред 1:
[[Imageфайл:Ad Astra Aero - JuF13CH91.jpg|thumbмини|right250п|250pxляво|Junkers F 13]]▼
[[Картинка:Bunavad Timetable.jpg|thumb|right|250px| Разписание и тарифи на българска въздухоплавателна компания за 1927/28 г.]]
[[файл:Bunavad Timetable.jpg|мини|250п|Разписание и тарифи за 1927/8 г. на авиокомпания „Бунавад“]]
▲[[Image:Ad Astra Aero - JuF13CH91.jpg|thumb|right|250px|Junkers F 13]]
 
'''Дирекция „Въздушни съобщения“''' е държавна организация в [[България]], която е единствен граждански авиопревозвач в страната в периода от декември 1946 до август 1949 година.
 
== Предистория ==
След [[Първата световна война]], съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение "да притежава цивилна авиация".
 
След вандалския акт на разрушаване, с няколко ремонтирани самолета в периода 1919-1920 г. се превозва пощата между [[София]], [[Русе]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Горна Оряховица]] и [[Бургас]]. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива "Отделение за въздухоплаване", което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година прераствасе преобразува в "Дирекция на въздухоплаването". <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004 </ref>. Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътникапътници. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена. Създаденото с договор от 1926 г. смесено българо-германско дружество за авиотраспорт [[Бунавад]] обслужва линията [[София]]-[[Русе]]- [[Варна]] с два2 самолета [[Junkers F 13]] през 1927 и 1928 година. Тази дейност е прекратена поради неизпълнение от българската държава на договорните условия от българската държава с партньора ''Junkers & Co''.
До [[Втора световна война|Втората световна война]] над територията на България са организирани въздушни линии на [[Ер Франс]], [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханза]] и полският [[ЛОТ]].<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство "Техника", София, 1987</ref>.
 
== Учредяване и развитие ==
==Ново начало==
На 27 декември 1946 г. се приема Постановление на МС № 8, с което се създава '''"Дирекция "Въздушни съобщения"''' ('''ДВС'''). Това е началотоново начало на гражданското въздухоплаване.
[[Картинкафайл: JU 52 3M.jpg|thumb|rigthмини|250px250п|Юнкерс Ju 52/3M]]
[[Imageфайл:Belarus-Minsk-Museum of GPW Exhibition-3.jpg|thumbмини|right|250px250п|Ли-2 - музеен експонат]]
С постановление от 11 март 1947 г. на ДВС се предават 3 броя военно-десантни тримоторни самолета [[Junkers Ju 52/3m|Junkers Ju 52/3m "Сова"]], 2 броя Не-111 "Ястреб", 2 бр. двумоторни учебно-тренировъчни '''Фоке-Вулф 58''', 13 бр. '''Физлер-Щорх''' Fi 156 "Дрозд", 14 бр. FW-56 "Гълъб". Това са самолети закупени и използвани от Въздушните на Н.В. войски. Junkers Ju 52/3m, тримоторен транспортен целометалически моноплан е внесен през 1938 година. Юнкерсите са преоборудвани от военно-транспортни в пътнически в [[Балкан (завод)|Държавната самолетна фабрика (ДФС)]]. Този самолет се обслужва от екипаж от трима3 човекадуши и превозва 17-18 пътника.пътници<ref>Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро„Аеро“, бр. 10, 2011, с. 49.</ref>.
 
През 1946 година ВВС на България получава 2 нови съветски военно-транспортни самолета Ли-2п. Така предназначените за военната авиация самолети също се прехвърлят в системата на гражданския транспорт. Самолетите са приети от летеца-инструктор Иван Шивачев, а известния съветски полярен летец Барилов е инструкторът провел първото обучение по ползването на тези самолети при сложни метеорологични условия и във всички часове на денонощието.
 
Първи главен директор на ДВС е пилотът полковник Борис Ганев-кадър от военната авиация на СССР. Негови заместници са: по техническата част инж. Душко Кондов по техническата част и Драган Шишков по административната част.
 
На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж, летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL, е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев - борден механик и Павел Александров - борден радист. След него излита и Ли-2 с борден номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] г. Месец по-късно на 2 август започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в [[Пловдив]]. Закупени са и 3 броя от познатите на българските авиатори Юнкерс Ju 52/3m, модернизирани и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието '''AAC.1 Toucan''', приети в [[Париж]] и транспортирани до София от български екипажи.<ref>При шанс едно на сто, сп. Криле, бр.4, 1986, София</ref> През есента на 1947 г. са закупени 3 едномоторни самолета '''По-2''' за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация. С двата самолета [[Ли-2|Ли-2п]] е положено началото на българските международни линии. На [[13 февруари]] [[1948]] г. с Ли-2п LZ-LIB е открита първата линия с маршрут [[София]]-[[Белград]]-[[Будапеща]]-[[Прага]].
 
Закупени са и 3 броя от познатите на българските авиатори Юнкерс Ju 52/3m, модернизирани и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието „AAC.1 Toucan“, приети в [[Париж]] и транспортирани до София от български екипажи<ref>При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София</ref>. През есента на 1947 г. са закупени 3 едномоторни самолета „По-2“ за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация.
==Първи терористичен акт ==
На 30.06.1948 г. по време на полета Варна - София със самолет Junkers Ju 52/3m, при терористичен акт е застрелян летящия на борда проверяващ директор на ДВС Борис Ганев и радиотелеграфиста Недялко Недялков, а бордния механик е ранен. Главният директор Борис Ганев е пилотирал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт офицера летец Страшимир Михалакиев и е приземен в Истанбул-Турция. В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и деветимата терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.▼
 
С първите 2 самолета [[Ли-2|„Ли-2п“]] е положено началото на българските международни линии. На [[13 февруари]] [[1948]] г. с „Ли-2п“ LZ-LIB е открита първата линия с маршрут [[София]] - [[Белград]] - [[Будапеща]] - [[Прага]].
На 15 май 1948 г. главния инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягва със самолет Не 111 в Турция. Последвалият терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни. Напуска най-опитния кадър на ДВС пилота Иван Шивачев и за кратко авиокомпанията остава само с шест командира при осем експлоатирани самолети. Международните полети се поемат от най-подготвените - Стефан Тосунов и Желязко Радев и спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев.▼
 
== Терористични актове ==
==Развитие на транспортните услуги==
▲На 30.06.1948 г. по време на полета Варна - София със самолет Junkers Ju 52/3m, при терористичен акт е застрелян летящия на борда проверяващ директор на ДВС Борис Ганев и радиотелеграфиста Недялко Недялков, а бордния механик е ранен. Главният директор Борис Ганев е пилотирал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт офицера летец Страшимир Михалакиев и е приземен в Истанбул-Турция. В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и деветимата9-та терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.
Първият петгодишен план предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, външните - до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е неизпълнимо. Затова на 3 ноември 1948 г. в [[Москва]] се подписва междуправителствена спогодба за създаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „[[Балкан (авиокомпания)|ТАБСО]]“. Създаденото дружество има акционерен капитал 864 000 лева. Българската страна предоставя летища, сгради и персонал. От страна на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] се осигуряват самолети, резервни части, оборудване и наземна техника.
 
▲На 15 май 1948 г. главнияглавният инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягва със самолет Не„Не 111111“ в Турция. Последвалият терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни. Напуска най-опитнияопитният кадър на ДВС пилотапилотът Иван Шивачев , и за кратко авиокомпанията остава само с шест6 командиракомандири при осем8 експлоатирани самолетисамолета. Международните полети се поемат от най-подготвените - Стефан Тосунов и Желязко Радев и; спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев.
==ТАБСО по българските въздушни линии==
ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. Транспортната дейност се осъществява с осем нови Ли-2п, доставени от СССР. До средата на лятото въздушната дейност на ДВС и ТАБСО се дублира. Голяма част от вече подготвените български летци преминават на работа в ТАБСО и практически още от есента на 1948 г. външните линии са поети от новата авиокомпания. При такава конкуренция, при това на държавни транспортни организации три от Юнкерсите на ДВС са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети заедно с двата Ли-2п заменят цивилната регистрация с военна и преминават на служба във ВВС. Така цялата материална част на ДВС се предава на 16 транспортен полк на ВВС. ▼
 
== Прекратяване на полетите ==
Още до края на годината печалбата на ТАБСО е повече от планираните 13 000 000 лева, а до края на петилетката превозът на пътници е увеличен 2,5 пъти и на товари - 3 пъти. След петгодишна дейност ТАБСО прекратява дейността си и чрез държавното предприятие Българска гражданска авиация „[[Балкан (авиокомпания)|Балкан]]“ продължава бъдещото самостоятелно развитие на гражданската авиация.
Първият петгодишен план предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, външните - до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е счетено за неизпълнимо.
 
Затова на 3 ноември 1948 г. в [[Москва]] се подписва междуправителствена спогодба със [[СССР]] за създаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „[[Балкан (авиокомпания)|ТАБСО]]“.
 
▲ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. Транспортната дейност се осъществява с осем нови Ли-2п, доставени от СССР. До средата на лятото въздушната дейност на ДВС и ТАБСО се дублира. Голяма част от вече подготвените български летци преминават на работа в ТАБСО и практически още от есента на 1948 г. външните линии са поети от новата авиокомпания. При такава конкуренция, при това на държавни транспортни организации, три3 отсамолета Юнкерсите„Юнкерс“ на ДВС са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети заедно с дватапървоначалните Ли2 бр. „Ли-2п2п“ заменятсменят цивилната регистрация с военна и преминават на служба във [[ВВС на България|Военновъздушните сили]]. Така цялата материална част на ДВС се предава на 16-ти транспортен полк на ВВС.
 
== Източници ==
<references />
{{Шаблон:Портал Авиация}}▼
 
== Външни препратки ==
* Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, бр. 10, 2011, с.49.
 
{{Български авиокомпании}}
▲{{Шаблон:Портал Авиация}}
[[Категория:Български авиокомпании]]
[[Категория:История на авиацията в България]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дирекция_„Въздушни_съобщения““.