Италианска граматика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6205590 на Milena Markova (б.) |
Премахната редакция 6201661 на Milena Markova (б.) |
||
Ред 76:
# Частичния член може да се изпусне или да се замени със съответстващото неопределително местоимение и прилагателно '''alcuno '''или с друг равностоен израз: ho cenato con '''degli''' amici → ho cenato con <s>degli </s>amici / ho cenato con '''alcuni''' amici / ho cenato con '''un gruppo di '''amici (''вечерях с '''няколко '''приятели'').
==
===Склонение===
===Лични местоимения===▼
{| rules=all style="text-align: center; border: 1px solid darkgray;" cellpadding=3 {{prettytable}}
|
Ред 161:
* Lui е във винителен падеж в официалния и писмен италиански, в разговорния език обаче често (но не винаги) заменя egli в ролята на подложно местоимение. Същото се наблюдава и при loro/essi.
Прилагателните, също като съществителните, имат два рода - мъжки и женски, и две числа - единствено и множествено. Прилагателните образуват множествено число по правилата на съществителните.▼
* Мъжки род, ед.ч.: '''mio, tuo, suo, nostro, vostro, loro'''▼
* Женски род, ед.ч.: '''mia, tua, sua, nostra, vostra, loro'''▼
* Мъжки род, мн.ч.: '''miei, tuoi, suoi, nostri, vostri, loro'''▼
* Женски род, мн.ч.: '''mie, tue, sue, nostre, vostre, loro'''▼
Обикновено при прилагателните:▼
В повечето случаи притежателното местоимение трябва да се членува, обикновено с [[определителен член]]:▼
*Мъжки род на '''-o''' образува мн.число на '''
* Ho perso '''la mia''' penna. (''Загубих химикалката си'')▼
*
* Mi piace '''il mio''' lavoro. (''Харесвам работата си'')▼
*Женски род на '''-a''' образува мн.число на '''–e'''.
* Hanno rubato '''la mia''' automobile! (''Откраднаха ми колата''!)▼
*Женски род на '''-e''' образува мн.число на '''–i'''.
Прилагателното винаги се съгласува по род и число със съществителното, към което се отнася: ragazz'''o''' alt'''o '''/ ragazz'''i''' alt'''i''', ragazz'''a''' alt'''a '''/ ragazz'''e''' alt'''e '''(''високо момче / високи момчета, високо момиче / високи момичета
Прилагателното обикновено стои след съществителното, към което се отнася: mela matura (''узряла ябълка'').
▲В повечето случаи притежателното местоимение ''трябва'' да се членува, обикновено с [[определителен член]]:
Или с [[неопределителен член]]:
* '''''Un mio''' amico mi ha detto che...
* ''Ho visto '''una sua''' foto.'' (Виждал съм една негова/нейна снимка.)
* ''Luca è '''un mio''' amico.
Единственото изключение са притежателните местоимения отнасящи се за отделен член на семейството, но не и когато е видоизменено (в умалителна или гальовна форма) или придружено от качествено прилагателно:
*
*
При роднински връзки употребени в мн.ч., както и пред '''loro''', членната форма се запазва при всички случаи.
▲==Прилагателни имена (Gli aggettivi)==
▲Прилагателните, също като съществителните, имат два рода - мъжки и женски, и две числа - единствено и множествено. Прилагателните образуват множествено число по правилата на съществителните.
▲Обикновено при прилагателните:
▲*Мъжки род на '''-o''' образува мн.число на '''-i '''→ alt'''o''' / alt'''i '''(''висок / високи'')
▲*Женски род на '''-a''' образува мн.число на '''-e '''→ alt'''a''' / alt'''e''' (''висока / високи'')
▲Прилагателното винаги се съгласува по род и число със съществителното, към което се отнася: ragazz'''o''' alt'''o '''/ ragazz'''i''' alt'''i''', ragazz'''a''' alt'''a '''/ ragazz'''e''' alt'''e '''(''високо момче / високи момчета, високо момиче / високи момичета''). Прилагателното обикновено стои след съществителното, към което се отнася: mela matura (''узряла ябълка'').
▲==Времена (I tempi)==
*Прости времена (примерите са в 1-во лице)
{| border=1 width=80% {{prettytable}}
Line 240 ⟶ 229:
1.↑ Bertinetto, Pier Marco. 1986. Tempo, Aspetto e Azione nel verbo italiano: il sistema dell'indicativo. [Tense, aspect and action in the Italian verb: the system of the indicative.] (Studi di grammatica italiana pubblicati dall'Accademia della Crusca.)Firenze: Preso dall'Accademia Della Crusca.
==Глаголи (
[[Инфинитив]]ът на италианските глаголи окончава на едно от следните три окончания” ''-are'', ''-ere'', или ''-ire''. (Изключения: ''porre'' "поставям" (от латинското ''ponere''), и няколко глагола окончаващи на ''-urre'' или -arre, например ''tradurre'' (латински ''traducere'') - "превеждам" и "trarre" – "изтеглям".
Line 612 ⟶ 601:
*Причастие: -ato, -uto, -ito
==Неправилни глаголи (
При все, че повечето италиански глаголи са правилни, много от най-често употребяваните глаголи са неправилни. Това са спомагателните глаголи ''essere'' и ''avere'', както и модални глаголи ''potere'' (мога), ''dovere'' (трябва да), ''stare'' (стоя, съм), ''sapere'' (знам), и ''volere'' (искам).
Line 893 ⟶ 882:
|}
==Наречия (
Според начина си на образуване наречията се делят на:
* '''прости''' (те са неизменяеми): bene, male, poco, molto, mai, più и т.н.
|