Ориген: Разлика между версии

Като изтъква възвишеността на природата на Сина, Ориген обаче отрича единосъщието Му с Отца и дохожда до краен субординационизъм. Според него Отец е по-горе от същността. Същност може да се приписва само на Сина. Оттук следва, че не може да се говори за единство на Отца и Сина по същество. Отец е безусловно единство. В природата на Сина има множественост. Заради света, в който действува, Той придобива множественост както в Своята благост, така също и в Своята красота53а . Бог Отец единствен е Самобог ( j AutovqeoV), Бог в собствен смисъл. Божеството не съвпада със самата същност на Сина. Син е oJ deuvteroV. Той е Бог по съпричастно, защото пръв се е обожествил, като взел в Себе Си от Божеството на Отца поради пребиваването в Него. На Бога Отца е присъщо по-висшето свойство — благостта, а на Сина — по-нисшето — справедливостта. Син е само сияние и образ на благостта. Неговата благост се изразява във възпитателната Му дейност сред разумните същества. Знанието на Сина също е по-малко съвършено от знанието на Отца. Отец познава Себе Си по-ясно и по-съвършено отколкото Го познава Син. С молитва в собствен смисъл можем да се обръщаме само към Бога Отца. Не на Сина трябва да се молим, а на Отца чрез Сина. По такъв начин в учението на Ориген за Сина Божи (Логоса) се съдържат две разнородни идеи: идеята за възвишеността на природата на Сина и изострения субординационизъм.