Готика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
||
Ред 40:
|}
[[Image:Gothic altar veit stoss.jpg|thumb|left|250px|Олтар в готически стил в [[Краков]], [[Полша]]]]
Готическата архитектура набляга на вертикалните форми и скелетообразните каменни структури, островърхи [[арка|арки]] използващи формата [[ожив]], [[пинакъл|пинакли]], назъбени сводове, [[аркбутан]]и, [[розетен прозорец|розетни прозорци]], островърхи кули и вплетени в сградите [[скулптура|скулптурни]] детайли като [[гаргойл]]и. Всички тези характерни черти на готиката са следствие от навлизането на големите прозорци, които не са характерни за по-старите стилове. За постигането на този „светъл“ стил са въведени и аркбутаните, позволяващи по-високи покриви и по-тънките колони във вътрешността на постройките.
[[Картинка:Gothic_cathedral_ceiling_construction.jpg|rigth|
Островърхите арки са въведени като структурен детайл, но и за постигане на визуален ефект - стремеж към [[Рай|Рая]]. Структурно това позволява голяма гъвкавост на архитектурните форми. Готическите заострени сводове, за разлика от римските и романските полуцилиндрични такива позволяват по-голямо разнообразие и експериментиране с формите на покривните конструкции. Другото предимство на тази форма е това, че тези арки са по-устойчиви, тъй като тежестта на покрива пада под по-малък ъгъл върху колоните. В готическата архитектура островърхите арки се използват във всички места, където структурата на постройката позволява - прозорци, врати, сводове, аркади, галерии и др.
Ред 59:
=== Англия ===
[[Картинка:Oktogon Ely.JPG|thumb|
[[Картинка:Westminster_abbey_towers.jpg|thumb|150px|Западната Фасада на Уестминстърско абатство в Лонодон]]▼
▲[[Картинка:Oktogon Ely.JPG|thumb|150px|left|Октогонът на катедралата в Ели е въплъщение на майсторството през Декоративния стил.]]
При църковните строежи в Англия се преминава след 1175 г. към нови континентални архитектурни Форми. Заедно с примеси от традиционните англосаксонски и нормански форми, тези нови образци водят до Ранната английска готика (1175 - 1250). Нововъведенията се прилагат главно от [[Цистерциански монашески орден|Цистерцианския монашески орден]]. Ранната английска готика се отличава с бедни архитектурни елементи. Типично за нея са скелетообразните и кръстовидните [[свод]]ове. Първата готическа сграда е [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата в Кентърбъри]], построената между 1175 и 1184. Други изключителни примери са катедралите в Уелс, [[Линкълн (катедрала)|Линкълн]], [[Уестминстърско абатство]], [[Солсбъри (катедрала)| Солсбъри]], която е строена единствено само в този стил и други.
Line 69 ⟶ 68:
<gallery>
▲
Картинка:Canterbury Cathedral 02.JPG|[[Кентърбъри (катедрала)|Катедралата в Кентърбъри]]
Картинка:Salisbury Cathedral.jpg|[[Солсбъри (катедрала)|Катедралата в Солсбъри]]
Ред 104:
=== Тухлена Готика ===
[[Image:Ruse 053.jpg|thumb|150px|Катедралата [[Свети Павел от Кръста (катедрала)|Свети Павел от Кръста]] в Русе - пример за тухлена Неоготика]]▼
Тухлената Готика е стил в готическата архитектура, разпространен предимно в Северна Европа в районите около [[Балтийско море]], където каменните ресурси са ограничени. Поради тази причина предпочитаният материал за строителство е [[тухла]]та. Образци на този стил има в Балтийските държави, Дания, Финландия, Германия, Полша, Русия и Швеция. Някои от тях са включени в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].
Line 112 ⟶ 114:
=== Готическа архитектура в България ===
▲[[Image:Ruse 053.jpg|thumb|150px|Катедралата [[Свети Павел от Кръста (катедрала)|Свети Павел от Кръста]] в Русе - пример за тухлена Неоготика]]
За разлика от Западна Европа Готиката не намира разпространение в България. Едва през 18-ти век, благодарение на Неоготиката тя присъства и в България. Пример за неоготическа архитектура е [[Католическа църква в България|римокатолическата]] [[катедрала]] [[Свети Павел от Кръста (катедрала)|„Св. Павел от Кръста“]] в [[Русе]], построена през 1890. Храмът е дело на италианския архитект Валентино.
Ред 120:
[[File:Vierge a l'Enfant debout.jpg|thumb|"Богородица и Младенеца" от слонова кост, края на 13-ти век, 25 см. Статуетката е изваяна така, че да съвпадне с формата на бивните.]]
За този период определяща е готическата архитектура, а готическия скулптурата не съвпада изцяло като времеви период с развитието на Готиката. Фасадите на големите църкви, особено около входовете продължават да имат големи
На Западния (Кралския) портал на [[Нотър Дам дьо Шартър|катедралата в Шартр]] (ок. 1145) се виждат елегантни, но преувеличено издължени колонни статуи, докато тези на южния [[трансепт]]ен портал (ок. 1215-20) са по-натуралистични и по отдалечени от стената, на която са поставени. Забелязва се и определено сходство с класическата традиция. Тези тенденции са продължени няколко години по-късно в западния портал на [[Реймска катедрала|Реймската катедрала]], където фигурите са почти в кръг, което след разпространението на Готиката в Европа става нормално. [[Бамбергска катедрала|Катедралата в Бамберг]] има вероятно най-големия
В Италия [[Никола Писано]] и неговият син [[Джовани Писано|Джовани]] развиват стил, който често е наричан [[Куатроченто|проторенесансов]]. В него не може да се сбърка влиянието на древноримските саркофази и изтънчените и плътно населени композиции, включително изкусно решения проблем с голотата. Примери в това отношение са амвонът в катедралата в Сиена, [[Фонтана маджоре]] в [[Перуджа]] и амвонът в "Св. Андреа" от 1301 г.
Ред 142:
=== Малка скулптура ===
[[File:French - Casket with Scenes of Romances - Walters 71264 - Top.jpg|thumb|350px|Капакът на [[Кутия с романтични сцени (Уолтърс 71264)|Кутията Уолтърс]], с "Обсада на замъка на любовта" от ляво и рицарски турнир. Париж, 1330-1350]]
Малките резбовани произведения, основни за светския пазар, стават популярни в Париж и някои други градове. Най-често срещаните произведения от този период са малки полиптих|полиптиси, самостоятелни фигури (особено на Богородица), рамки за огледала, гребени и сложни сцени от романси, гравирани върху кутии за бижута. По-богатите колекционират екстравагантни и сложни емайлирани метални творби със скъпоценни камъни, както светски, така и религиозни. Колекционирането продължава докато въпросните колекционери имат пари, след което бижутата се претопяват.
Готическата скулптура, независима от архитектурния орнамент се концентрира основно около религиозни предмети за дома или е поръчвана като дарение за местната църква. Въпреки това са открити и малки Релеф (скулптура)|релефи от слонова кост, кости и дърво, които са както религиозни, така и светски и могат да бъдат използвани както в църквите, така и у дома. Това са произведения на градски скулптори. Най-разпространената тема е Богородица - сама или с Младенеца. Париж е основен център на тази индустрия, която изнася произведенията си главно за Севера, но и в Италия има значително производство. Примери за тези самостоятелни скулптури има в колекцията на Абатската църква "Св. Дени" и позлатената сребърна скулптура "Богородица с Младенеца" от 1339 г., която показва Мария обгърната от пелерината си да държи малкия Исус. Както простотата на пелерината, така и невръстната възраст на детето предзнаменуват другите скулптури от северна Европа от 14-ти и началото на 15-ти век. Тези скулптури показват развитието на ранния скован и издължен стил, все още от части романистичен, в пространствения и натуралистичен стил от края на 12-ти и началото на 13-ти век. Други френски готически теми в скулптурата са фигурите и сцените от популярните литературни произведения на времето. Образи от трубадурската поезия са изключително популярни сред майсторите на рамки за огледала и малки кутии. [[Кутия с романтични сцени (Уолтърс 71264)]] от 1330-50 е необичайно голям пример за това, в който е оставено голямо пространство за сцени от различни литературни източници.
Сувенирите от поклонения в светилища, като например глинени или оловни значки, медали и ампули с отпечатани изображения също са популярни и евтини. Техният светски еквивалент - хералдическата значка е знак за феодална и политическа лоялност, на който започва да се придава социално значение в Англия. В някои случаи, евтините форми са подарявани, както през 1483 г., когато крал [[Ричард III]] поръчва 13 000 значки.
== Изобразително
[[Image:Simone Martini 072.jpg|thumb|right|[[Симоне Мартини]] (1285–1344)]]
[[File:Venanson - Chapelle Sainte-Claire - Fresque -3.jpg|thumb|Късна френска готическа фреска]]
Line 170 ⟶ 174:
Рисуването с маслени бои върху канава не е популярно до 15-ти и 16-ти век и е отличетел белег на ренесансовото изкуство. В Северна Европа значимата и новаторска школа на [[Ранна нидерландска живопис|Ранната нидерландска живопис]] е изключително готическа, но може да се смята и за част от Северен ренесанс|Северния ренесанс, тъй като минава много време докато италианското възраждане на интереса към класицизма окаже своето влияние върху Севера. Художници като [[Роберт Кампен]] и [[Ян ван Ейк]] използват техниката на маслената живопис, за да създават детайлни творби с точна перспектива, в които очевидният реализъм в съчетан с богата система от символи, която вече може да бъде представена и в по-малки творби. В Ранната нидерландска живопис от най-богатите градове на Северна Европа новият реализъм в маслената живопис е комбиниран с изтънчени и сложни религиозни алюзии, представени точно чрез детайлната обстановка на религиозните сцени. [[Меродски олтар|Меродският олтар]] (1420-те) на Роберт Кампен и "[[Благовещение (Ян ван Ейк)|Благовещение]]" или "[[Девата и канцлер Ролин]]" (и двете от 1430-те) на Ян ван Ейк са прекрасни примери в това отношение. За богатите, малките панелни картини и дори [[полиптих]]и с маслени бои стават изключително популярни, като художниците често изобразяват патрона си.
==
*[[Рослински параклис]], Шотландия
*[[Дева Мария пред Тин (църква)|Дева Мария пред Тин]], Чехия
Line 186 ⟶ 190:
== Литература ==
{{commons|Gothic painters|Готически художници}}
{{Commonscat|Gothic art|готическото изкуство}}
* Михаил Алпатов: ''История на изкуството'' (в 4 тома), том 2, изд. "Български художник", София, 1982
* Ханс Байер: ''Стилове в изкуството'', изд. "Български художник", София, 1981
Line 191 ⟶ 199:
* David Walkin: ''English Architecture. A Conocise History'', изд. Thames & Hudson, London, 2005, ISBN 978-0-500-20338-5
==
* [[Танц на смъртта]]
▲{{Commonscat|Gothic art|готическото изкуство}}
== Външни препратки ==
* [http://www.chartres-heiligegeometrie.de Готическата катедрала на Шартр]
* [http://www.gothicme.com GOTHICmed. A Virtual Museum of Mediterranean Gothic Architecture]
* [http://www.childofthenight.net Българска социална мрежа посветена на готиката, като начин на живот.]
* [http://www.gothic-architecture.com Готическото изкуство и архитектура]
* [http://www.artcyclopedia.com/history/gothic.html Готическото изкуство] в ArtCyclopedia.com
* [http://www.britannica.com/eb/article-9037489/Gothic-art Готическото изкуство] в "[[Енциклопедия Британика]]" онлайн.
* [http://www.museen-sh.de/ml/digicult.php?digiID=601.46&s=2 Готическото изкуство] в онлайн портала на музея ''Schleswig-Holstein''
* [http://www.all-art.org/history194_gothic_contents.html Готическото изкуство] в "Световна история на изкуството" и [http://www.all-art.org/gothic_era/01.html готическата ера].
* [http://www.vam.ac.uk/page/g/gothic/ Готика: Изкуството в Англия в периода 1400 - 1547] в музея "Виктория и Албърт"
*[http://libmma.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15324coll10/id/109356 ''Пиета'' във френската късна готическа скулптура: регионални вариации] - книга от библиотеката на музея "Метрополитън" (изцяло достъпна онлайн в PDF формат), съдържаща материали за готическото изкуство
{{Направления в западното изкуство}}
{{Превод от3|en|Gothic art|
{{Link FA|he}}
| |||