[[Файл:Gercen A I.jpg|мини|upright|Александър Херцен (1812-1870)]]
'''Народничеството''' е {{факт|идеологическа [[доктрина]] и социално-политическо движение на интелектуалци в [[Руска империя|Руската империя]] през втората половина на [[19 век]] и в началото на [[20 век]]. Неговите привърженици разработват национален модел за некапиталистическо обществено развитие, което постепенно се адаптира към условията все по-модернизираща се [[икономика]].|2014|5|30}}
'''Народничеството''' ({{lang-ru|народничество}}) е [[обществено движение]] в [[Русия]], популярно сред средните класи от 60-те до 80-те години на XIX век.
{{факт|Като [[система]] от идеи народничеството е характерно за страни с предимно аграрна икономика в периода на преход към [[индустриализация]] ([[Полша]], голяма част от Руската империя, [[Украйна]], [[Прибалтика]], [[Кавказ]]). Изследователите приемат народничеството като един вид [[утопичен социализъм]], комбиниран с проект за реформи на социално-икономическата и политическа сфера на обществените живот и отношения.|2014|5|30}}
Основоположници на народничеството са [[Александър Херцен]] и [[Николай Чернишевски]]. Народниците се застъпват за сближение на средните класи със селското население в търсене на „самобитен“ руски път на обществено развитие. Народничеството остава предимно интелектуално течение, но оказва влияние върху по-късното руско [[Социализъм|социалистическо]] движение.
{{факт|В народническото движение в Русия се оформят четири основни [[фракция|фракции]] (течения) - консервативна, либерално-революционна, социално-революционна и анархическа.|2014|5|30}}
