GPRS: Разлика между версии

По принципа си на работа GPRS е аналогичен на Интернет: [[данни]]те се разбиват на пакети и се изпращат на получателя (не е задължително маршрутът им винаги да е един и същ), където става тяхното сглобяване. При установяване на сесия на всяко устройство се присвоява уникален адрес, което на практика го превръща в [[сървър]]. Протоколът GPRS е прозрачен за [[TCP/IP]], затова интеграцията на GPRS с [[Интернет]] става незабелязано за крайния потребител. Пакетите могат да са с формат [[IP]] или [[X.25]], при това няма значение какви са протоколите над IP. Поради това става възможно да се използват всякакви стандартни [[мрежов протокол|протоколи]] от транспортното и приложното нива в Интернет ([[TCP]], [[UDP]], [[HTTP]], [[HTTPS]], [[SSL]], [[POP3]], [[XMPP]] и др.). При използването на GPRS [[мобилен телефон|мобилният телефон]] действувадействa като клиент на външната мрежа и му се присвоява [[IP-адрес]] (постоянен или динамичен).