Пепелянка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 55:
В миналото, когато много хора са ходели боси, смъртните случаи след ухапване са били относително чести.<ref name="Str79">Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. 268 pp. ISBN 0-7134-1374-3.</ref> Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна. Отстъпва вероятно единствено на [[усойница]]та по токсичност, но обикновено инжектира по-голямо количество отрова. Дори без [[противоотрова]] обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве.
[[Отрова]]та на пепелянките е сравнително [[токсичност|токсична]], но се променя с времето и при различните популации.<ref name="Mal03"/> Тя има както [[протеолиза|протеолитични]], така и [[невротоксин|невротоксични]] компоненти, като съдържа и [[хемотоксин]]и с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на [[Crotalinae|гърмящите змии]]. Основните биокомпоненти са "кротоксин"/тази отрова,сравнително слаба, се отделя и от последните вътрешни зъби на смоците/и "фосфолипаза А"-нетоксично биосъединение,което комплектувано с кротоксина дава сравнително силна отрова. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване.<ref name="Mal03"/> Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а [[земноводни]]те дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като [[медянки]]те и [[водни змии|водните змии]], изглежда са нечувствителни към нея.<ref name="Mal03"/>
Отровата на пепелянката се използва за производството на [[противоотрова]] за ухапвания от други европейски отровни змии, като тя се отглежда за тази цел.<ref name="Sti74"/><ref name="Meh87">Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.</ref>
| |||