Йохан Себастиан Бах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
L.Payakoff (беседа | приноси) |
м fixing dead links |
||
Ред 27:
=== Ранни години (1685—1703) ===
Йохан Себастиан Бах е най-малкото дете в семейството на музиканта [[Йохан Амброзиус Бах]] и [[Мария Елизабета Лемерхирт]], осмо по реда на раждане, но шестото, което успяло да порасне<ref>{{cite book | last = Bauer | first = Marion | year = 2007 | title = Music Through the Ages — A Narrative for Student and Layman | publisher = Wellhausen Press | location = | pages = 144 | isbn = 1406739413}}</ref>, тъй като 3 от децата им умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата "Св. Георги" в Айзенах. Родът на Бах става известен с музикалните си таланти още през първата половина на [[17 век|XVII век]].<ref>[http://web.archive.org/web/20071026031557/http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#fn_10_1 Виж ''МУЗЫКАЛЬНЫЙ РОД БАХОВ''] (dead link)</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=voM_AAAAMAAJ&pg=RA1-PA25&dq=music+family+Bach+16th+century&lr=&as_brr=3 Dwight's Journal of Music, 27.10.1855, Vol. VIII, No.4]</ref> За родоначалник на рода се счита хлебарят [[Файт Бах]], който живее в [[Тюрингия]]. Много от дедите на Йохан Себастиан са професионални музиканти.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#008| заглавие = Генеалогия на рода Бах| достъп_дата = 2008-08-15| език = руски|архив_уеб_адрес=https://archive.is/mIL15|архив_дата=2008-04-05}} (dead link)</ref> През този период Църквата, местните власти и [[аристокрация]]та поддържат музикантите, особено в [[Тюрингия]] и [[Саксония]]. Бащата на Бах живее и работи отначало в [[Ерфурт]], а по-късно в [[Айзенах]], като придворен и градски музикант.<ref name="Bach p3-5">{{cite book | last = Boyd | first = Malcolm | coauthors = | year = 2006 | title = Bach | publisher = Oxford University Press US | location = | pages = 3-5 | isbn = 0195307712}}</ref> По това време в града живеят около 6000 жители. Работата на Йохан Амброзиус включва организирането на светски концерти и изпълняването на църковна музика.<ref name="Bach p3-5"/>
Когато през [[1694]] г. Йохан Себастиан навършва 9 години, умира майка му, а осем месеца по-късно — баща му, който малко преди това се жени отново. По-големият брат, [[Йохан Кристоф Бах (1671–1721)|Йохан Кристоф]], който работи като органист в съседния град [[Ордруф]], взима момчето при себе си. Йохан Себастиан постъпва в гимназия, а брат му го обучава да свири на [[Орган (музика)|орган]] и [[клавир]]. Йохан Себастиан обича много музиката и не пропуска възможност да свири или да изучава нови произведения. Известен е следният разказ, илюстриращ страстта на Бах към музиката: Йохан Кристоф пази в шкафа си тетрадка с ноти на известни по това време композитори, като Фробергер, Керл, Пахелбел, но въпреки молбите на Йохан Себастиан той не му дава да я разгледа. Младият Бах успява веднъж да извади от заключения шкаф тетрадката и в продължение на половин година на лунна светлина преписвал нотите. Когато работата е приключена, по-големият брат намира копието и го отнема.<ref name="forkel">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://early-music.narod.ru/biblioteka/bach-forkel-01.htm#%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%20II| заглавие = За живота, изкуството и произведенията на Йохан Себастиан Бах, глава II|автор=Форкел, Йохан Н., (превод на руски Ерохин, В.)| достъп_дата = 2008-08-15| език = руски}}</ref><ref name="Bach p7-8">{{cite book | last = Boyd | first = Malcolm | coauthors = | year = 2006 | title = Bach | publisher = Oxford University Press US | location = | pages = 7-8 | isbn = 0195307712}}</ref>
Ред 85:
Именно заради децата си Бах се замисля да се премести в град, където да им даде повече възможности за образование, а освен това страда и от факта, че почти не се занимава с църковна музика. Привлича го Хамбург и се случва така, че след кончината на органиста Хайнрих Фризе, този пост в църквата „Св. Якоб“ е овакантен. Няколко седмици по-късно Бах се явява в хамбургската църква „Св. Катерина“ пред комисия, в чийто състав влиза 99-годишният [[Йохан Райнкен|Йохан Адам Райнекен]], за да демонстрира способностите си. Известно е, че старият композитор и майстор на органа пристъпва към по-младия с изключително ласкателните думи ''„Мислех, че това изкуство е умряло, виждам обаче, че то още живее във вас“''. За Бах се застъпва настоятелно и енергично проповедникът Ноймайстер. Мястото е спечелено обаче от безизвестния Йохан Йоахим Хайтман, който, както е видно от църковното счетоводство, на 6 януари [[1721]] г. внася 4000 марки в църковната каса. Това дава основание да мислим, че този пост носи значителни странични доходи. В гнева си Ноймайстер в една църковна проповед заявява, че ''„дори ако витлеемските ангели желаят да станат органисти в църквата „Св. Якоб“, ако нямат пари, ще трябва да се върнат обратно на небето“''.
През юни [[1722]] г. се овакантява място в църквата „Св. Томас“ в Лайпциг. Общинският съвет търси заместник на [[Йохан Кунау]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#048 | заглавие = Документи от живота и дейността на Йохан Себастиан Бах / Протоколи от заседания на съда и други документи, свързани с преместването му в Лайпциг| достъп_дата = 2008-08-15| дата = | език = руски|архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20071026031557/http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#048|архив_дата=2007-10-26}} (dead link)</ref> и първоначално започва преговори с най-видния композитор по онова време — Г. Ф. Телеман. Той обаче не е освободен от Хамбург от поста си на градски музикален директор. Освен него се предлага длъжността и на дармщатския капелмайстор Кристоф Граупнер<!-- Christoph Graupner -->, ученик на Канау, но и той не желае да напусне работата си. Сред обмисляните композитори са Йохан Фридрих Фаш<ref>{{en икона}} [http://www.bach-cantatas.com/Performers/Thomaskantors.htm Списък на канторите на църквата „Св. Томас“]</ref>, както и още 5 музиканта. Едва към края на годината Бах подава заявление, след колебания, породени от доброто му положение при Леополд. Впоследствие той заменя капелмайсторската длъжност с тази на кантор.
=== Лайпциг (1723—1750) ===
[[Файл:Bach's apartment in the Thomasschule.jpg|мини|ляво|210п|Фотография на Томасшуле от 1902 г.<br />Семейството на Бах е живеело в лявото крило.]]
На [[7 февруари]] [[1723]] г. по [[Сирни заговезни|Заговезни]] в църквата „Св. Томас“ (''Thomaskirche'') в [[Лайпциг]] е изпълнено произведението му ''„Исус взе при себе си дванадесетимата“'', след което немного известният Бах единодушно е одобрен от общинският съвет. На [[5 май]] му е съобщено за неговото назначение, а на [[1 юни]] Бах се настанява в лявото крило на училищната сграда (''Thomasschule''). Композиторът е 22-рият кантор (''Thomaskantor'', [[диригент]] на църковния хор) на тази църква, като този пост съществува от [[1435]] г. до ден-днешен (настоящият кантор е 38-ми подред). Бах същевременно трябва да изпълнява и задълженията на [[учител]] в училището към църквата, а трябва и да придружава ученическият хор при погребални шествия. В задълженията на Бах влиза преподаването по пеене на [[латински език|латински]] и ежеседмичното водене на концерти в двете главни църкви в Лайпциг — „Св. Томас“ и „Св. Николай“. Длъжността на Йохан Себастиан предполага също така преподаването на латински, но му е позволено да наеме помощник, който да преподава вместо него. Затова с тази дейност се занимава Пецолд за 50 [[талер]]а годишно. Бах получава длъжността „музикален директор“ на всички църкви в града: в задълженията му влиза подбора на изпълнители, наблюдението над обучението им и избор на музика за изпълнение. Докато работи в Лайпциг, композиторът има редица конфликти с градската администрация.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#007 | заглавие = Документи от живота и дейността на Йохан Себастиан Бах / Писмо на Й. С. Бах до Ердман| достъп_дата = 2008-08-15| дата = 1730-10-28| език = руски|архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20071026031557/http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#007|архив_дата=2007-10-26}} (dead link)</ref><ref>{{език икона|ru}} {{cite book | last = Швайцер, А., превод от немски: Друскин, Я. С.| year = 1965| title = Йохан Себастиан Бах| publisher = Москва „Музыка“| chapter = 8 | isbn = |language = }}</ref>
[[Файл:10a Bachhaus Eisenach Bachpokal VS RS.jpg|мини|вдясно|Гравиран кристален бокал, навярно подарен на Бах през 1736 г., съхраняван в музея „Домът на Бах“ в Айзенах.]]
Ред 98:
Освен от редовните концерти, заплащани от градските власти, Бах печели допълнително с хора си от пеене на сватби и погребения. Предполага се, че именно с тази цел са създадени най-малко 6 [[мотет]]а.
През март [[1729]] г. Йохан Себастиан става ръководител на Колегиум музикум (''Collegium Musicum'' или ''Телеманово дружество'') — светски ансамбъл, основан през [[1701]] г. от стария приятел на Бах — Телеман.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#090 | заглавие = Документи от живота и дейността на Йохан Себастиан Бах / Съобщение на Л. Мицлер за концертите в Лайпциг, октомври 1736| достъп_дата = 2008-08-15| дата = | език = руски|архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20071026031557/http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#090|архив_дата=2007-10-26}} (dead link)</ref> През това време в много големи немски градове надарени и активни студенти от университетите създават подобни ансамбли. В продължение на почти цялата година Колегиум музикум два пъти седмично устройва двучасови концерти в кафенето на Цимерман, разположено близо до пазарния площад. Собственикът предоставя на музикантите голямата зала и закупува няколко инструмента. Много от светските произведения на Бах, написани през 30-те, 40-те и 50-те години на 18-и век, са съчинени именно за изпълнение в кафенето на Цимерман. Такива са например ''„Кантата за кафето“'' и клавирният сборник ''„Клавирни упражнения“'', както и много [[концерт (музикална форма)|концерти]] за [[виолончело]] и [[клавесин]]. През този период Бах написва и частите [[Меса (музика)|''Kyrie'']] и [[Меса (музика)|''Gloria'']] на знаменитата си ''„[[Меса в си минор]]“''.
Скоро Бах получава длъжността придворен композитор. Това е и неговият най-продуктивен творчески период, който продължава до самата му кончина.
Ред 111:
[[Файл:Leipzig_Thomaskirche_Chor_mit_Bachgrab.jpg|мини|вляво|Надгробната плоча на Бах в църквата „Св. Томас“ в Лайпциг]]
С течение на времето зрението на Бах се влошава. Някои биографи приписват причината за това на спорния факт, че като малък преписва ноти на лунна светлина. Въпреки това, той продължава да съчинява музика, диктувайки я на зет си Алтникол, обстоятелство считано от някои автори за мит. През [[1750]] г. в Лайпциг пристига [[Великобритания|английският]] [[офталмология|офталмолог]] Джон Тейлър, когото много съвременни изследователи считат за шарлатанин. Тейлър на два пъти оперира Бах, но и двете операции са неуспешни<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#329 | заглавие = Документи от живота и дейността на Йохан Себастиан Бах / Квелмалц за операциите на Бах, Лайпциг, май 1750| достъп_дата = 2008-08-15| дата = | език = руски|архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20071026031557/http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#329|архив_дата=2007-10-26}} (dead link)</ref> и Бах остава сляп. На [[18 юли]] той неочаквано проглежда за кратко, но същата вечер получава удар. Бах умира на [[28 юли]], като е възможно причина за смъртта му да са усложнения след операциите. Погребението се състои в сутринта на 31 юли (петък) в гробището „Св. Йоан“.
Останалото след него състояние е оценено на над 1000 [[талер]]а и включва 5 [[клавесин]]а, 3 [[цигулка|цигулки]], 3 [[виола|виоли]], 2 [[виолончело|виолончела]], [[виола|виола да гамба]], [[лютня]] и [[спинет]], както и 52 свещени книги.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#080 | заглавие = Документи от живота и дейността на Йохан Себастиан Бах / Опис на наследството на Бах, Лайпциг, 1750| достъп_дата = 2008-08-15| език = руски|архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20071026031557/http://www.geocities.com/Athens/Forum/5344/lit/Bach-Dokumente.html#080|архив_дата=2007-10-26}} (dead link)</ref> Бах има 20 деца от двата си брака с Мария Барбара и Ана Магдалена.
След кончината на Бах, неговият колега от училището Абрахам Кригел пише за него статия, а Телеман му посвещава сонет. Мицлеровото дружество издава през [[1754]] г. некролог, съдържащ най-известните истории за Бах. Прочутият критик Матесон пише възторжени редове за ''„Изкуството на фугата“''. Но по него време композиторът Бах е споменаван съвсем бегло, а възхваляван е майсторът-органист.
| |||