Овца: Разлика между версии

Друга особеност на домашните овце, отличаваща ги от дивите, е голямото разнообразие на цветове. При двите овце цветът е вид кафяво, като вариацията между видовете е много ограничена. При домашните овце цветът варира от чисто бяло до тъмно шоколадовокафяво, а понякога дори и до петниста окраска.<ref name="rmcsba"/><ref name="bcsba"/> Селекцията на по-лесната за оцветяване бяла вълна започва още в ранния период на опитомяването на овцете и, тъй като белият цвят при тях е [[Доминантност|доминантна]] характеристика, той се разпространява бързо. В същото време цветни овце се срещат и в много съвременни породи и могат дори да се появят като [[Рецесивност|рецесивна]] характеристика в иначе бели стада.<ref name="rmcsba">{{cite web | url = http://www.rmncsba.org/ | title = Natural Colored Sheep | accessdate = 5 януари 2008 | publisher = Rocky Mountain Natural Colored Sheep Breeders Association | month = January | year = 2007 | work = Rare Breeds Watchlist | lang = en }}</ref><ref name="bcsba">{{cite web | url = http://www.bcsba.org.uk/coloured-sheep/coloured-sheep.html | title = An introduction to coloured sheep | accessdate = 5 януари 2008 | publisher = British Coloured Sheep Breeders Association | lang = en}}</ref> Докато бялата вълна е предпочитана в повечето случаи, съществува и [[пазарна ниша]] за цветна вълна, използвана главно за ръчно [[предене]].<ref name="hobby">{{cite book | title = Sheep: small-scale sheep keeping for pleasure and profit | last = Weaver | first = Sue | year = 2005 | publisher = Hobby Farm Press, an imprint of BowTie Press, a division of BowTie Inc. | location = 3 Burroughs Irvine, CA 92618 | isbn = 1-931993-49-1 | lang = en}}</ref> Характеристиките на вълната варират значително между различните породи - – от гъста и силно накъдрена до дълга и подобна на коса. Дори в рамките на една и съща порода съществуват различия във вида и качеството на вълната.

В зависимост от породата овцете имат различна височина и тегло. Бързината на растежа и теглото в зряла възраст са наследствени характеристики, които често са цел при селекцията.{{hrf|Simmons|2001|}} Женските обикновено достигат тегло между 45 и 100 kg, а мъжките - – между 45 и 160 kg.<ref>{{cite book | year = 2004 | first = Melinda J | last = Burrill |title = Sheep. // World Book | publisher = Mackiev | lang = en}}</ref> Възрастните овце имат по 32 зъба. Както и при останалите преживни, предните зъби на долната челюст опират в твърда част на горната челюст, където няма зъби. Те служат за късане на растителност, след което задните зъби я сдъвкват преди гълтане. При преживните има осем долни предни зъба, но има известни разногласии по въпроса дали те трябва да се разглеждат като осем [[резец]]а или като шест резеца и два [[кучешки зъб]]а с форма на резци. В зависимост от това зъбната формула е или I:0/4 C:0/0 P:3/3 M:3/3, или I:0/3 C:0/1 P:3/3 M:3/3.<ref>{{cite web | last = Rouge | first = Melissa | year = 2001 | url = http://www.vivo.colostate.edu/hbooks/pathphys/digestion/pregastric/cowpage.html | title = Dental Anatomy of Ruminants | publisher = vivo.colostate.edu | accessdate = 28 март 2011 | lang = en | ref = harv}}</ref> Между предните хапещи и задните дъвчещи зъби има голямо празно разстояние.

Домашните овце са многоцелеви животни, с повече от 200 съвремени породи, които са създадени за да обслужват различните цели на човечеството.<ref name="sheep and goat"/><ref name="okstate">{{cite web |url=http://www.ansi.okstate.edu/breeds/sheep/ |title=Sheep (Ovis aries) |accessdate= 2007-11-02 |work=Breeds of Livestock |publisher=Oklahoma State University Dept. of Animal Science }}</ref> Според някои източници броят на породите е около хиляда,<ref name="Dwyer2008">{{cite book|author=Cathy M. Dwyer|title=The Welfare of Sheep|url=http://books.google.com/books?id=KxlbW9to_1YC&pg=PA56|accessdate=15 October 2010|date=31 July 2008|publisher=シュプリンガー・ジャパン株式会社|isbn=978-1-4020-8552-9|pages=56–}}</ref><ref name="Jensen2009">{{cite book|author=Per Jensen|title=The ethology of domestic animals: an introductory text|url=http://books.google.com/books?id=FuJKSEgccUEC&pg=PA162|accessdate=15 October 2010|year=2009|publisher=CABI|isbn=978-1-84593-536-8|pages=162–}}</ref> но тези цифри не могат да бъдат потвърдени със сигурност. <ref name="hobby"/><ref name="begin">Smith et al.</ref> Въпреки това [[ФАО]] успява да идентифицира няколко стотици породи, чиито брой варира през годините: 863 породи приз 1993&nbsp; г.,<ref>Maijala, K. 1997, Genetic aspects of domestication, common breeds and their origin. In: Piper, L. and A. Ruvinsky (eds.). The genetics of sheep. CABI</ref> 1314 породи през 1995&nbsp; г.<ref>Scherf, B. D. 2000. World watch list for domestic animal diversity. 3rd Edition. FAO, Rome. 726 pp.</ref> и 1229 породи през 2006&nbsp; г.<ref name="FAO 2007">FAO. 2007. State of the world's animal genetic resources for food and agriculture. 512 pp.</ref> (Тези цифр не включват изчезналите породи, които също са регистрирани от ФАО). За целите на тези пресмятания, ФАО дава и дефиниция на породата както следва: „Всяка подспецифична група на домашния добитък с определени и идентифицируеми външни характеристики, които му позволяват да бъде отделн чрез визуална оценка от други аналогични определени групи в рамките на един и същи вид или група, за които географското и/или културно разделение от фенотипно сходни групи е довело до приемането на отделна идентичност“.<ref name="FAO 2007"/> Почти всички породи овце са класифицирани в зависимост от типа на засилената продуктивност като: за вълна, за месо, за мляко, за кожи. Значителна част от породите обаче са преднацначени за две или повече от посочените предназначения. Други характерни белези отличаващи представителите от различните породи са цвят на лицето (обикновено бяло или черно), дължина на опашката, наличието или липсата на рога, и топологията, за която породата е селектирана. В страните от [[Северна Африка]] и [[Близкия Изток]] породите овце се селектират и по още един признак - – степен на отлагане на [[мазнини]] в областта на [[опашка]]та, качество, което се цени в Арабския свят.

Породите често се категоризират и по качеството на [[Вълна (материал)|вълната]], което се добива. Тънкорунните породи овце са тези, които имат вълна, характеризираща се с къдравост и плътност на косъма и руното добито от тях е предпочитано за текстилното производство. Повечето от тънкорунните породи са резилтат от кръстосване и селекция на породи в основата, на които стои мериносовата овца. Днес мериносовите овце продължават да доминират по брой сред отглежданите овце в световен мащаб. Грубовълнестите породи овце са селектирани в противоположната крайност. Обликновено това са едри овце отглеждани с цел получаване на месо от тях. Вълната от тях е къса и груба и не се цени като добра суровина в текстилната промищлевост. Много от породите за [[месо]] са бързорастящи и с тъмни лица.<ref name="D’Arcy">D’Arcy, J.B., Sheep Management & Wool Technology, NSW University Press, 1986, ISBN 0-86840-106-4</ref> Някои от породите като [[Коридел]] например, са селектирани с двойно предназначение - – едновремено за месо и вълна.

Овцете са изключително тревопасни бозайници. Повечето породи предпочитат да пасат трева и други груби растителни храни, но избягват да консумират листна маса от по-високите части на дървесните растения, които козите например консумират с апетит.<ref name="Pugh, pp. 19">Pugh, pp. 19.</ref> Овцете, обаче могат пасат и в монокултури пасища, където повечето кози се справят зле.<ref name="Pugh, pp. 19"/> И двата близкородствени вида дребни преживни животни придърпват храната с езика и устните си и я откъсват с резците от долната челюст и устната на горната.<ref name="Pugh, pp. 19"/> Подобно на всички преживни животни, овце имат сложна [[храносмилателна система]], която се състои от [[многокамерен стомах]] от три [[предстомашие|предстомашия]] и [[Сирищник (анатомия)|същински стомах]], позволявайки им да разградят [[целулоза]]та от растителната храна до по-прости [[въглехидрати]]. При паша овцата поглъща откъснатата зелена маса под формата на хапка. През хранопровода попада в търбуха, който е с вместимост от 19 до 38 литра. Тук тя ферментира под действието на търбушната микрофлора,<ref name=simmons146>Simmons & Ekarius, p. 146.</ref> която включва представители на [[бактерии]], [[гъби]], [[протозои]],<ref>Van Soest, P. J. 1994. Nutritional ecology of the ruminant. 2nd ed. Cornell Univ. Press. 476 pp.</ref> и [[археа|археи]], които преработват целулозата, при което се отделя [[метан]] и [[въглероден диоксид]].<ref>Wright, A.-D. G. et al. 2004. Molecular diversity of rumen methanogens from sheep in Western Australia. Appl. Environ. Microbiol. 70: 1263-1270</ref> Другата функция на търбуха е да участва в процеса на преживяне. Това става при почивка на организма. Отключва се рефлекс, при който топка от храната се предвижва обратно през хранопровода до устата. Тук тя се сдъвква добре, навлажнява се обилно със [[слюнка]]<ref name=simmons146/> и отново се преглъща. Големият обем на търбуха служещ като резервоар на храна и рефлекса на преживяне позволяват на тревопасното животно да поеме за кратко време голямо количество храна - – обикновено през сутрешните часове, а през останалата част от деня да пладнува и така допълнително да я преработи.<ref>Smith et al., p. 56.</ref> Това е [[адаптация|адаптивен]] начин за предпазване от хищници като се намалява времето, при което главата да е насочена надолу в тревата и да прави овцата уязвима.<ref name="begin"/>

Време на ферментацията в търбуха де отделя газ, който при нормално функционално състояние се евакуира извън организма посредством [[оригване]]. Различни нарушения в дейността на органа като например внезапни промени в диетата на овцете, може да доведе до фатално издуване на търбуха, с което да се потисне рефлекса на оригване. Процесът се улеснява и от образуването на пяна при ферментацията, която организмът я приема за течност и така не отключва рефлекса за оригване.<ref name="Kimberling, C. V 1988">Kimberling, C. V. 1988. Jensen and Swift's diseases of sheep. 3rd ed. Lea & Fibiger, Philadelphia. 394 pp.</ref> След ферментацията в търбуха и допълнителното сдъвкване на храната при преживянето хранителните маси преминават към следващите две отделения на предстомашията - – [[Мрежа (орган)|мрежата]] и [[Книжка (орган)|книжка]]. Някои видове храни, както и млякото при сукалчетата не преминават през предстомашията, а директно преминават към същинския стомах - – сирищник. Същинският стомах по функция е аналогичен на човешкия [[стомах]].<ref>Simmons & Ekarius, p. 171.</ref>

* Коч - – мъжко некастрирано животно в разплодна възраст.

* Овца-майка - – женска овца след първото раждане.

* Дойна овца - – овца в период на годината, през който се дои.

* Агне - – новородено и подрастващо малко на овцата.

* Шиле - – отраснало агне преминало изцяло на растителна храна.

* Дзвизка - – млада неродила женска овца.

* Коч-дзвиздак, кочле - – мъжки коч достигнал полова зрялост преди да бъде използван за разплод.