Бомбардировач: Разлика между версии

 

'''Бомбардировач''' е боен [[самолет]], предназначен за поразяване с [[Бомба|авиобомби]], авиационни [[ракета|ракети]] и други средства на наземни, подземни и морски обекти, както и жива сила на противника.

Първите опити за преоборудване на аероплани за атакуване на наземни цели са направени преди [[Първа световна война|Първата световна война]]. Първоначално вместо бомби се използват метални пръчки с размер, малко по-големи от молив. Металните стрелички с размер около 30 см били хвърляни върху кавалерията и пехотата на противника и пробивали дървена траверса с дебелина около 150 mm.

 

За създател на първата авиационна бомба може да се счита [[Италия|италианският]] лейтенант К. Ципели, който прави множество опити с авиационни бомби, като най-много усилия хвърля в създаването на взривател и неговото сработване в най-подходящия момент.

 

В условията на ограниченията от [[Версайски договор|Версайския мирен договор от 1919 година]], немските авиоконструктори строели пътнически самолети, които можели с малки модификации да станат военни. Такива бомбардировачи били Ju-86 и He-111, които по-късно, в хода на [[Втората световна война]], стават основни бомбардировачи на [[Луфтвафе]].

 

Прогресът в авиацията позволява да се строят тежки четиримоторни самолети, неотстъпващи по скорост на бързите двумоторни бомбардировачи. Това основно се постига с намаляването на теглото на двигателите, промените във витлата, подобряване на аеродинамиката на самолетите, гладка обшивка и т.н. подобрения, които от своя страна дават на производителите възможността да натоварят допълнително крилата например, освен повишения товарен обем на машините.

Първия такъв самолет е американският четиримоторник Боинг B-17 Super Fortress, чийто пробен полет е на 28 юли 1935 година.

 

== Втора световна война ==

По време на Втората световна война воюващите страни използват повече от 100 различни типове бомбардировачи. Най-много модификации има при двумоторните машини. Те основно се определяли на „фронтови“ и „далекобойни“. Първия вид нанасял удари в района на военните действия, обикновено в радиус от около 300-400 km, докато посредством втория вид, били нанасяни удари в дълбочина, например бомбардировките на съюзниците над [[Дрезден]], [[Бремен]], [[Берлин]], [[София]], [[Румъния|Румънските нефтени полета]] и много други.