Маргарита Наварска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 64:
'''Маргарита Наварска'''(фр. ''Marguerite de Navarre'', род.11 април 1492, Ангулем —  ум.21 декември 1549, Одос) — кралица на Навара, френска принцеса, сестра на френския крал[[ Франсоа I]] Ангулем, една от първите жени-писателки във Франция. Известна още като '''Маргарита де Валоа''' (фр. ''Marguerite de Valois''), '''Маргарита Ангулемска''' (фр. ''Marguerite d’Angoulême'') и '''Маргарита Френска''' (фр. ''Marguerite de France''). Тя е представител на френското [[възраждане]] през първата половина на [[16 век]].
 
Известната писателка е баба на бъдещия крал на Франция [[Анри IV]] Бурбон.
 
== Управление ==
Ред 71:
== Биография ==
[[Файл:Henri d'Albret (1503–1555), King of Navarre.jpg|left|150px|thumb|Анри II Наварски]]
ПроизхождаМаргарита произхожда от АнгулемскияАнгулемският клон на династията Валоа. През 1509 година се омъжва за принца по кръв херцога [[Карл IV Алансон|Шарл IV Алансон]], който умира скоро след [[Павия|битката при Павия]], През 1527 година за втори брак с Анри д'Альбре, крал на Навара. Имат дъщеря — '''[[Жана III Наварска]]'''[[Жана д'Альбре.|.]]
 
Маргарита Наварска цял живот се отличава с голяма преданост към своя брат, пътува до Мадрид да иска неговото освобождаване след поражението в [[битката при Павия]].
 
Голямо влияние на нейния светоглед оказват протестантите Льофевър д'Етапъл и епископ Мо Гийом Брисон, с когото Маргарита поддържа кореспонденция. Дворът на Маргарита е важен център на френския хуманизъм.
 
Маргарита Наварска покровителства Гийом Бюде, [[Клеман Маро]], Д'Перьо и други литератори. Самата тя знае латински  ( възможно, гръцки език) и оказва голямо влияние на много известни хора на своето време;. вВ това отношение тя е предшественица на създателите на [[литературни салони|литературните салони]] през XVII-XVIII в.
 
== Творчество==
ПишеМаргарита пише [[лирика|лирически стихотворения]], весели [[мадригал]]и, [[рондо]], [[сонет]]и, [[епиграма|епиграми]] и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против [[религиозен фанатизъм|религиозния фанатизъм]]. По подражание на "[[Декамерон]]" от [[Бокачо]] е създава сборник от разкази под заглавието "Хептамерон". Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на [[духовенство]]то, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива [[аскетизъм|аскетизма]] и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.
 
== Библиография ==
*Хептамерон,автор Маргарита Наварска, преводач Красимир Петров, Народна култура, 1986
== Литература ==
** Lefranc A. Les idees réligieuses de Marguerite de Navarre d'apres son oeuvre poétique. - P.: 1898.