Трудово кооперативно земеделско стопанство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Коопериране в България: вътрешна препратка + форматиране |
|||
Ред 6:
Кооперирането на земеделските стопани по различни профили на [[Земеделие|земеделското производство]] и реализация на продукцията до 1944 г. се развива по принципи и структура, съответстващи на тези в останалите държави в Европа. Дотогава България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания<ref name=nks>Нов кооперативен сборник, 1994</ref> със създадените главно след [[Първата световна война]] потребителски, кредитно-спестовни и земеделски кооперации. Земеделските производители членуват и се обединяват в кооперации по браншове, като участват с дялов капитал или членски внос за постигане на целите на тези доброволни сдружения — взаимопомощ, единна ценова политика, новости и търговска структура за реализация на произвеждания продукт. Органите за управление се избират и отговарят за дейността си пред всички членове на кооперацията.
Първи държавен законодателен акт който урежда въпросите с името и статута на трудовите кооперативни земеделски стопанства е приет с
През пролетта на 1945 г. се образуват първите доброволни сдружения за колективна обработка на земята като отдели към съществуващите по селата структури на ''всестранната кооперация''. Насърчавани от идеите на [[Александър Стамболийски]] за създаване на т. нар. ''земеделско взаимоспомагателно кооперативно сдружение'', „Всестранката“ е изпитана структура на кооперацията. С дялови вноски на членовете си тя ги подпомага на принципа на взаимоспомагателната каса и развива кредитна и търговска дейност за изкупуване на селскостопанска продукция и продажба на стоки за населението. Към началото на 1950<sup>те</sup> год. кредитната дейност на селските всестранки се закрива и те остават да работят като потребителни кооперации.
| |||