Помпей Велики: Разлика между версии

Заставайки под знамената на аристократическата партия, Помпей се превръща в нещо като наемен пълководец, а не предводител на партия. Това забавя военната подготовка, докато Цезар бързо се придвижва към Рим начело на 5000 души пехота и 300 конника. Когато известието за приближаването на Цезар стига до [[сенат]]а, Помпей се оттегля с войските си в [[Луцерия]], след това в [[Брундизи]], откъдето заминава за [[Дирахия]]. Под командването му имало 11 [[римски легион|легиона]], 5000 конници и флот от 500 кораба. Завоювайки [[Испания]], където били помпеевите легиони, през зимата на 49—48 г Цезар започва да прехвърля войската си в [[Гърция]]. Част от войските била прехвърлена нормално, но привърженикът на Помпей — [[Марк Калпурний Бибул|Бибул]], изгорил корабите, на които трябвало да се натовари останалата част от войската. По това време [[Битка при Дирахиум|Помпей притиснал Цезар при Дирахия]]. Цезар се оттеглил в [[Тесалия]], където го последвал и Помпей. Кампанията можело да приключи по различен начин, ако Помпей следвал собствения си план и не бил притесняван от нетърпеливите оптимати, които го принудили да пристъпи към решителни крачки. По настояване на оптиматите Помпей, през август [[48 пр.н.е.]] влиза в битка с Цезар при [[Битка при Фарсала|Фарсала]] и въпреки, че има значителен превес в сили и средства над войските на Цезар, губи [[Битка при Фарсал|битката]]. Помпей пада духом, напуска войските и се отправя на изток, за да търси там помощ. Пристигайки на о. [[Лесбос]] той взима на кораба си жена си Корнелия и по-малкия си син Секст и отплава към [[Кипър]]. Там получава пари и заминава за [[Египет]], с надеждата да получи военна подкрепа. Регентите, управляващи [[Египет]] от името на [[Птолемей XIII]] обаче го убиват, с надеждата да заслужат с това благодарността на Цезар. Пристигналият няколко дена по-късно Цезар получава от царедворците главата и пръстена на врага си.