Международна готика

Международната готика е фаза в готическото изкуство, която се развива в Бургундия, Бохемия, Франция и северна Италия в края на 14-ти и началото на 15-ти век. След това получава широко разпространение в Западна Европа, от където идва и името на периода, въведено от Луи Куражо в края на 19-ти век.

Мария Магдалена (вероятно от 14-ти век) в катедралата "Св. Йоан" в ханзейския град Торун, Полша.

През този период артистите и преносимите им произведения като илюстрованите ръкописи пътуват из континента, с което се създава общо естетическо чувство в благородническите среди и значително се намалява вариативността в националните стилове. Основно влияние оказват северна Франция, Бургундското херцогство, Имперският двор в Прага и Италия. Династичните бракове, като този между Ричард II и Анна Бохемска също улесняват този процес.

Първоначално това е стил на дворцова префиненост, но и по-грубовати версии се търсят от възложителите от търговската класа и дребната аристокрация. В Северна Европа, "Късната Готика" продължава стила, особено по отношение на декоративните елементи, дори до началото на 16-ти век, тъй като до Ренесанса не възниква никаква алтернативна декорация, която да я замени. Употребата на термина от изкуствоведите варира, като някои го използват по-широко от други.

Развитие

Детайл от "Благовещение" (1333) от Симоне Мартини, Уфици, Флоренция.

Значимата бохемска версия на стила е развита в двора на Карл IV в Прага, който за кратък период става водеща сила в развитието на европейското изкуство. Карл IV произхожда от династията на Люксембургите и е наставляван от бъдещия папа Климент VI. Като младеж той прекарва седем години във френския двор и посещава два пъти Италия. Това и семейните му връзки му осигурява близки връзки с различни дворове във Франция, включително и в Авиньонското папство, а от 1363 и в отделеното Бургундско херцогство, управлявано от Филип II. В бохемският стил първоначално липсват издължените фигури от предходните векове, но има пищността и сладостта на женските фигури, които са много популярни. Карл IV има поне една италианска олтарна творба, явно създадена в Италия и изпратена в Прага. За катедралата "Св. Вит" той използва първоначално френски архитект, а след него германеца Петер Парлер.

Голяма част от развитието на стила се осъществява в Италия и вероятно се разпространява на север от Алпите, за да въздейства върху Франция от части чрез колонията италиански артисти свързани с папския двор в Авиньон и творбите изложени в резиденцията през 1330-те и 1340-те години от сиенеца Симоне Мартини. Република Сиена има голямо влияние върху развитието на стила, но се придържа към собствения си благороден готически стил през целия период, а дори и след него, докато пищния милански двор на Висконти, също свързан с френското кралско семейство, е най-важния италиански център на дворцовия стил. Когато стилът се разпространява в Северна Европа, италианските артисти на свой ред са повлияни от него.

Кралски портрети

Голяма част от централните произведения на Международната готика са портрети на монарси заедно със свещенна фигура. В някои случаи монарсите са въведени в Рая от тези светци, като например в миниатюрата на Жан Берийски и някои от роднините му, които са посрещнати от св. Петър. От този период датират най-старите оцелели панели с портрети на монарси и кралските ръкописи показват значителния напредък в реалистичното изобразяване на възложителия.

• 
  Коленичилият Карл IV (ляво) и синът му [Вацлав IV]] (дясно) пред Богородица, Бохемия, 1371, (детайл)
• 
  Жан дьо Водетар, шамбелан на Шарл V, представя като дар своя ръкопис на краля, 1372
• 
  Уилтънският диптих, (1395–99) изобразява коленичилия края Ричард II (лявата страна на диптиха)
• 
  Уилтънският диптих, нарисуван в Англия от френски или английски художници (дясна страна)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Международна готика
• Сбирката "Прага, короната на Бохемия, 1347 - 1437" на "Метрополитън"

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата International Gothic в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​