Разлика между версии на „Кулакия“

 
[[Картинка:KulakiaGospel.jpg|мини|дясно|Кулакийското евангелие]]
В 1863 година в Кулакия е направено [[Кулакийско евангелие|Кулакийското евангелие]] – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Колякия'' (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref>
 
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Кулакия живеят 1&nbsp;720 гърци<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.]</ref>, като селото се състои от българско [[гъркомани|погърчено]] мнозинство и една стара гръцка колония.<ref>[http://knwww.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.]</ref> Според професор [[Йордан Иванов]] в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.</ref> Тази информация се потвърждава и от [[Андре Мазон]], който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912-1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.<ref>Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5</ref> [[Рафаел Жакмен]] в изследването си на историята на народния костюм от 1863 - 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (''Bulgare de Collakia'') в народна носия.<ref>Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), L'Auteur, Paris, 1863-1869.</ref>