Боудиъм (замък): Разлика между версии

| картинка-описание = Североизточният вход на замъка

'''Замъкът Боудиъм''' ({{lang-en|Bodiam Castle}}, на български се среща и като '''Бодиам''') е [[замък]] от [[14 век|XIV в.]] с опасващ го [[ров]] в близост до село [[Боудиъм]], [[Източен Съсекс]], [[Англия]]. Построен е през [[1385]]  г. от сър [[Едуард Далингридж]], бивш рицар на крал [[Едуард III]], с позволението на [[Ричард II (Англия)|Ричард II]], за да пази областта от евентуално френско нашествие по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]]. Тъй като е [[четириъгълен замък]], Боудиъм няма [[донжон]], a по стените и вътрешните площи има защитни укрития и [[машикули]]. На четирите му ъгъла има кули, чиито върхове имат зъбци. Конструкцията, местоположението и изкуственият воден пейзаж показват, че външният вид, както и защитната служба са силно засегнати в плана на замъка. В миналото Боудиъм е бил дом на рода Далингридж.

Замъкът е притежание на няколко поколения на рода Далингридж, докато родовата им линия изчезва, след което става собственост на рода Люкнър чрез брак. По време на [[Война на розите|Войната на розите]] сър Томас Люкнър подкрепя династията [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]] и когато [[Ричард III]] от династията [[Йорк (династия)|Йорк]] става крал през [[1483]]  г., замъкът е обсаден. Не се знае кога точно започва обсадата, но се смята, че Боудиъм се предава без много съпротива. Замъкът е присвоен, но [[Хенри VII]] го връща на рода Люкнър. Наследниците на този род го държат до [[16 век|XVI век]].

Към началото на [[Английска гражданска война|Английската гражданска война]] през [[1641]]  г. собственик е [[Джон Тъфтън]]. Той подкрепя [[роялист]]ите и продава замъка, за да изплати предявените срещу него претенции в Парламента. Скоро след това Боудиъм е изоставен и се превръща живописни развалини, докато е закупен от Джон Фулър през [[1829]]  г. Той го реставрира частично и го продава на [[Джордж Къбит|Джордж Къбит, 1-ви барон Ашкомб]] и по-късно на [[Джордж Кързън|Лорд Кързън]], като и двамата подхващат проекти за реставрация на замъка. След смъртта на лорд Кързън през [[1925]]  г. Боудиъм е собственост на [[Национален тръст за обекти с историческа и природна стойност|Националния тръст за обекти с историческа и природна стойност]] и е отворен за посетители.

[[File:Death of Wat Tyler Froissart.jpg|thumb|left|290px|Миниатюра от [[15 век|XV век]], показваща смъртта на [[Уот Тейлър]], водач на [[Селско въстание в Англия|Селското въстание]] от [[1381]]  г. Едуард Далингридж помага на Ричард II да потуши въстанието.]]

Едуард Далингридж е по-малък син и макар че, както е обичайно, имотите на баща му са дадени на най-големия му брат (първородния син), Едуард добива свои собствени земи.<ref>Johnson, 2002, pp. 22–23, 28.</ref> Към [[1378]]&nbsp; г. той получава [[феод]]а Боудиъм чрез брачен съюз с притежаващия го род.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=11.}}</ref> Между [[1379]] и [[1388]]&nbsp; г. Далингридж е рицар за графство Съсекс и един от най-влиятелните хора в графството.<ref name="Thackray 12">{{harvnb|Thackray|2004|p=12.}}</ref> Тогава, когато той поисква от краля разрешение да създаде замък, Англия и Франция водят [[Стогодишна война|война]] помежду си вече 50 години.<ref name="Thakray 11">{{harvnb|Thackray|2004|p=7.}}</ref> [[Едуард III]] продължава да претендира за правото си да седне върху френския трон и подсигурява териториите [[Аквитания]] и [[Кале (град)|Кале]]. Далингридж е един от многото англичани, които пътуват до Франция, за да търсят късмета си като част от [[Свободна рота|Свободните роти]] — – [[наемник|наемни]] войски, които предлагат услугите си срещу високо заплащане. Той напуска Франция през [[1367]]&nbsp; г. и пътешества с [[Лайънъл, херцог на Кларънс]], син на Едуард III. След като се бие под командването на [[граф]]a на [[Аръндел]], Далингридж се включва в ротата на сър [[Робърт Ноулс]] – прочут военачалник, за когото се говори, че като наемник е откраднал 100 000 златни [[крона (английска монета)|крони]].<ref name="Thackray 9">{{harvnb|Thackray|2004|p=9.}}</ref> Едуард Далингридж спечелва парите, нужни за построяването на замъка Боудиъм, като наемник в Свободните роти. Той се завръща в Англия през [[1377]]&nbsp; г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=9, 11.}}</ref>

[[Брюжки договор|Брюжкият договор]] от [[1375]]&nbsp; г. осигурява две години мир, но след това Англия и Франция продължават войната.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=9–10.}}</ref> Причината е, че Едуард III е наследен от [[Ричард II]] през 1377&nbsp; г. По време на конфликта двете страни се борят за контрол над [[Ламанш]]а с нападения по бреговете на противника. Виждайки заплахата, Парламентът гласува да се отпуснат пари за укрепване и защита на южния бряг на Англия. Като подготовка за евентуално френско нашествие са построени укрепления в графство [[Кент]].<ref name="Thackray 10">{{harvnb|Thackray|2004|p=10.}}</ref> Освен външната заплаха съществува и вътрешно недоволство, което става причина за Селското въстание от [[1381]]&nbsp; г., Далингридж участва в потушаването на въстанието.<ref name="Thackray 12"/> През [[1383]] г. Боудиъм получава [[харта]], която позволява да се прави пазар всяка седмица и панаир всяка година.<ref>{{harvnb|Letters|2005}}</ref><ref name="Thackray 13">{{harvnb|Thackray|2004|p=13.}}</ref> През [[1385]]&nbsp; г. населението на южна Англия изпада в ужас заради насъбралата се в [[Слойс]] флота от 1 200 кораба&nbsp;— – лодки, баржи и галери. През есента на тази година Едуард Далингридж получава разрешение да укрепи своето [[имение]].<ref name="Thackray 10"/>

Ричард II позволява на Далингридж да укрепи имението си, което вече е построено. Вместо това той решава да построи замъка си на неизползвана земя. За кратко време Боудиъм е завършен почти напълно и поради тази причина по-голямата му част е строена в един архитектурен стил. [[Археология|Археологът]] Дейвид Токри отбелязва, че сградата е построена набързо, вероятно поради френската заплаха.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=14.}}</ref> Каменните замъци обикновено се строят бавно и са скъпи&nbsp;— – понякога струват хиляди лири.<ref>{{harvnb|McNeill|1992|pp=41–43.}}</ref> В периода 1386&nbsp;-&nbsp;1387&nbsp; г. Далингридж е капитан от пристанището в [[Брест (Франция)|Брест]], Франция и вероятно отсъства през първите години от строежа на замъка.<ref name="Thackray 13"/> Боудиъм замества старото имение като главна квартира на Далингридж и център на феода.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=17.}}</ref> Не е известно точно кога е завършен замъкът, но Токри предполага, че е преди [[1392]]&nbsp; г. Желанието на Далингридж е да види замъка завършен и това се случва преди да напусне този сват през [[1395]]&nbsp; г.<ref name="Thackray 13"/>

Имотите на Едуард, включително и замъкът, са предадени в наследство на сина му Джон Далингридж. Както баща си, Джон се радва на добри взаимоотношения с краля и често е наричан ''„рицар на краля“''. През [[1400]]&nbsp; г. на наследникат на Едуард Далингридж е обещана годишна кралска премия от 100 марки. Той почива на [[27 септември]] [[1408]]&nbsp; г. и според неговото предсмъртно желание имуществото му е наследено от съпругата му Алис. Джон и Алис нямат деца, затова след смъртта и&#768; през [[1443]]&nbsp; г. собствеността е прехвърлена на братовчеда на Джон, Ричард Далингридж. Ричард също умира през [[1470]]&nbsp; г., без да остави наследник и имотите са дадени на сестра му Филипа. Тя се жени за сър Томас Люкнър, член на влиятелен съсекски род, притежаващ земи в цялото кралство.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=21–22.}}</ref>

През [[1455]]&nbsp; г. започва [[Войната на розите]]. Сър Томас Люкнър взема страна и подкрепя династията [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]]. През 1483&nbsp; г. Ричард от династията [[Йорк (династия)|Йорк]] става крал под името Ричард III. Люкнър е обвинен в измяна и в бунтовничество. През ноември 1483&nbsp; г. на чичото на Люкнър, [[Томас Хауърд]], граф на [[Съри]], е разрешено да събере хора и да обсади замъка Боудиъм. Не се знае точно кога се е състояла обсадата, но Токри смята, че Люкнър се е предал без много съпротива. Собствеността на замъка се прехвърля на Никълъс Ригби. Когато [[Хенри VII]] се добира до трона и узурпаторът е отстранен, замъкът е върнат на Люкнър. Едва през [[1542]]&nbsp; г. на семейството е върната цялата околна местност. Въпреки че със сигурност наследниците на Локнър са притежавали замъка през [[16 век|XVI]] и [[17 век|XVII век]], остава неизвестно как той е използван през този период и колко време прекарва родът в него.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=21–24.}}</ref>

След смъртта на сър Роджър Люкнър през [[1543]]&nbsp; г. имотите му са разпределят между наследниците. В резултат на това замъкът и имението са разделени.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=22.}}</ref> Джон Ливит от [[Сейлхърст]] закупува Боудиъм през [[1588]]&nbsp; г.<ref>{{harvnb|Curzon|1926|pp=37–39.}}</ref> През [[1623]]&nbsp; г. по-голямата част от имотите във феода Боудиъм са купени от сър [[Никълъс Тъфтън]], по-късно граф на [[Танет]]. Слуд смъртта му му през [[1631]]&nbsp; г. синът, [[Джон Тъфтън]], наследява притежанията на баща си. Именно Джон обединява отново имението и замъка като купува Боудиъм през [[1639]]&nbsp; г. Той е поддръжник на роялистката кауза по време на [[Английска революция|Английската гражданска война]], като води атаката на [[Луис (град)|Луис]] и участва в загубената от роялистите [[битка при Хейуърдс Хийт|битка]] при днешния [[Хейуърдс Хийт]]. През [[1643]]&nbsp; г. и [[1644]]&nbsp; г. парламентът конфискува част от неговите земи като му налага дълг от 9&nbsp;000 лири (което към [[2008]]&nbsp; г. се равнява на 1,3 милиона лири).<ref name="Thackray 24">{{harvnb|Thackray|2004|p=24.}}</ref> За да изплати дълга, Тъфтън продава замъка за 6&nbsp;000 лири (към 2008&nbsp; г. - – 860 000 лири) на [[Кръглоглави|парламентариста]] Натаниъл Пауъл.<ref name="Thackray 24"/>

През [[1722]]&nbsp; г. замъкът е продаден на сър Томас Уебстър и за повече от век се предава в наследство на членовете на рода Уебстър. По това време Боудиъм добива популярност и се превръща в туристическа атракция заради връзката си със Средновековието. Първите рисунки на замъка са от средата на [[18 век|XVIII в.]]. На тях той е представен като обрасъл с [[бръшлян]].<ref>{{harvnb|Thackray|2004|p=25.}}</ref> Развалини и средновековни постройки като замъка Боудиъм служат за вдъхновение на [[Неоготика|неоготическата архитектура]] и за реставриране на стари сгради.<ref name="Thackray 26">{{harvnb|Thackray|2004|p=26.}}</ref>

През [[1815]]&nbsp; г. и през [[1829]]&nbsp; г. третият сър Годфри Уебстър започва да търси евентуални купувачи на Боудиъм. Той успява да продаде цялата земя от 10 хектара на Джон Фулър за 3&nbsp;000 лири (220&nbsp;000 лири към 2008&nbsp; г.).<ref name="Thackray 26"/> Фулър ремонтира една от кулите, добавя нови порти и събаря вилата, която е построена във вътрешността през XVIII век. Смята се, че той купува зачъка, за да попречи на рода Уебстър да го разруши и ползва като строителен материал за други строежи. През [[1849]]&nbsp; г. [[Джордж Къбит]], по-късно [[Барон Ашкомб]], купува замъка и 10-те хектара околна местност от внука на Фулър за над 5&nbsp;000 лири (410&nbsp;000 лири към 2008&nbsp; г.).<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=26–27.}}</ref> Къбит продължава делото на Фулър. Той поръчва първото детайлно проучване на Боудиъм през [[1864]]&nbsp; г. и започва реставрацията на югозападната ъглова кула, която е почти съборена. Тъй като по това време развалините, покрити с бръшлян, са модерни, растенията не са премахнати, въпреки разрушителното им въздействие върху каменната постройка. В изоставения двор поникват дървета.<ref name="Thackray 27">{{harvnb|Thackray|2004|p=27.}}</ref>

Лорд [[Джордж Кързън]] казва, че ''„такова рядко съкровище [като замъка Боудиъм] не трябва да бъде загубено от Великобритания или да бъде осквернено от незачитащи го ръце.“''<ref name="Thackray 27"/> Кързън започва се пазари с Къбит за закупуване на Боудиъм, но той не се съгласява. След смъртта му Кързън успява да се споразумее със сина му и купува замъка и местността през [[1916]]&nbsp; г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=27–29.}}</ref> През [[1919]]&nbsp; г. прави щателно проучване на развалините на Боудиъм и наема архитекта [[Уилям Уиър]] да реставрира една част. Ровът, дълбок средно 1,5&nbsp;m и с най-дълбока точка при югоизточния ъгъл — – 2,1&nbsp;m, е източен от водата и почистен — – премахнати са 90&nbsp;cm кал и наноси. По време на разкопките са открити основите на мостовете. Разкопки има и във вътрешността на замъка и те откриват [[кладенец]] в основата на северозападната кула. Растителността е премахната, зидарията&nbsp;— – поправена и теренът е изравнен до началното ниво. Във вътрешността е построена къщичка, която служи за музей на археологическите открития и за дом на уредника. Замъкът Боудиъм е предаден на Националния тръст през [[1925]]&nbsp; г.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=29–30.}}</ref>

Националният тръст продължава работата по реставрацията и слага нови покриви на кулите и вратарските жилища. Разкопките са подновени през [[1970]]&nbsp; г. Ровът е източен отново.<ref name="Thackray 30">{{harvnb|Thackray|2004|p=30.}}</ref> Тук е сниман филмът ''„[[Монти Пайтън и Светият граал]]“'' и в продължението му ''„Легендата за сър Ланселот“'' е наречен ''„Блатен замък“''.<ref>{{cite web |url=http://www.guardian.co.uk/news/2007/jun/02/guardianspecial4.guardianspecial2 |title=Bodiam Castle, East Sussex |publisher=''[[The Guardian]]'' |date=2007-06-02 |accessdate=2009-12-29}}</ref> През [[1990]]&nbsp; г. Кралската комисия за исторически паметници в Англия започва да проучва земята около Боудиъм.<ref>{{harvnb|Taylor|1990|p=155.}}</ref> През [[1990-те|90^-те]] години замъкът е тема на спор относно това кое е водещото предназначение при подобни места: военното или символичното.<ref name="Liddiard 8-9">{{harvnb|Liddiard|2005|pp=8–9.}}</ref> Поддръжниците на второто смятат, че ровът би могъл да бъде бързо източен (за 1 ден), тъй като не е солидно защитен, и това не го прави особено препятствие за евентуален нападател. Големите прозорци по стените също представляват потенциални слаби места.<ref>{{harvnb|Saul|1995}}</ref> Замъкът е историческа сграда и археологически обект с национално значение и му е дадена защита срещу непозволено използване.<ref>{{cite web |url=http://www.pastscape.org.uk/hob.aspx?hob_id=414651 |title=Bodiam Castle |work=Pastscape |publisher=''English Heritage'' |accessdate=2010-01-03}}</ref> Вписан е и като [[сграда]] от клас I по английската класификация на ценни архитектурни сгради<ref>{{cite web |url=http://www.imagesofengland.org.uk/details/default.aspx?id=292338 |title=Bodiam Castle |work=Images of England |publisher=''English Heritage'' |accessdate=2010-01-03}}</ref> и постройка с международно значение.<ref name="schedule">{{cite web |title=The Schedule of Monuments |url=http://www.english-heritage.org.uk/server/show/nav.1369 |work=Pastscape |publisher=''English Heritage'' |accessdate=2009-02-04}}</ref> Днес е отворен за посетители.<ref>{{cite web |url=http://www.nationaltrust.org.uk/main/w-bodiamcastle |title=Bodiam Castle |publisher=''National Trust for Places of Historic Interest or Natural Beauty''|National Trust |accessdate=2010-01-02}}</ref>

Замъкът се намира приблизително в средата на рова. [[Вторична порта|Вторичната порта]] в задната част вероятно е била свързана с южния бряг на рова, чрез подвижен и дълъг дървен мост. Главната порта на северната страна днес е свързана чрез дървен мост със северния бряг, но се смята, че тогава тази работа вършели два моста&nbsp;— – един от главния вход до един остров в рова и един, свързващ острова със западния бряг. По-голямата част от моста вероятно е била статична, с изключение на сегмента близо до западния бряг&nbsp;— – вероятно подвижен мост.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=33–34.}}</ref> Островът е наречен „Осмоъгълника“ и при разкопки на него е намерено помещение (гардероб, което в средновековните замъци е служело и за [[тоалетна]]), което подсказва, че там е имало охрана, но не се знае как е бил укрепен. Осмоъгълникът е свързан с барбакана чрез мост, вероятно подвижен.<ref name="Thackray35">{{harvnb|Thackray|2004|p=35.}}</ref> 28-те тоалетни в замъка се изливат направо в рова, поради което археологът Матю Джонсън го нарича ''„отворена канализация“''.<ref>{{harvnb|Johnson|2002|pp=20, 22.}}</ref>

Като [[четириъгълен замък]], Боудиъм е грубо оформен като квадрат. Този тип замък с централен двор и сгради близо до стените е характерен за архитектурата през [[14 век|XIV век]]. Военният историк Катард Кинг смята Боудиъм за най-добре запазения образец на четириъгълен замък.<ref>{{harvnb|Cathcart King|1988|p=149.}}</ref> По ъглите има кръгли кули, а в центъра на южната, източната и западната стена&nbsp;— – квадратни кули. Главният вход от север е с две еднакви кули.<ref>{{harvnb|Thackray|2004|pp=32–33.}}</ref> Вторичният вход е през портичка в централната квадратна кула. Кулите са високи три етажа, а стените и сградите във вътрешността&nbsp;— – два етажа.<ref>{{Harvnb|Allen Brown|2004|p=99.}}</ref>

{{панорама|Castell de Bodiam - – Interior.JPG|800п|Вътрешността на замъка Боудиъм, гледан от южната кула. В центъра се намира вторичната порта.}}

* {{en икона}} Paul Everson (1996) - – ''[http://books.google.co.uk/books?id=eMoQiL7BCVgC&q=Bodiam#v=snippet&q=Bodiam&f=false Bodiam Castle, East Sussex: castle and its designed landscape], Château Gaillard'' '''17''': 70–84 стр.

* {{bg икона}} [http://www.nasamnatam.com/slideshow/zamak_bodiam_zapaden_sussex-959-327.html Най – интересните исторически места във Великобритания - – Замък Бодиам, Източен Съсекс]