Енергия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
форм.
Ред 1:
{{към пояснение|Енергия|Енергия (пояснение)}}
{{Класическа механика}}
'''Енергията''' ({{lang-gr|ἐνέργεια}} – активност, работа<ref>{{cite web |url=http://www.etymonline.com/index.php?term=energy |title=Energy |work=Online Etymology Dictionary |last=Harper |first=Douglas |accessdate=May 1, 2007}}</ref>) е [[скалар]]на [[физична величина]], която характеризира способността на дадена [[система]] да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва [[Механична работа (физика)|работа]]. Често се среща опростената дефиниция, че енергията на дадена система е способността и&#768; да върши работа. Тази опростена дефиниция е удобна в [[механика|класическата механика]]. Енергията е величина, която може да бъде приписана на всяка частица, предмет, или система от тела. Съществуват различни форма на енергия, които често носят името на съответната [[сила]].
 
Немският физик [[Херман фон Хелмхолц]] установява, че всички форми на енергия са еквивалентни и само се превръщат една в друга.<ref>R. Resnick and D. Halliday (1960), ''Physics'', Section 22-1 (''Heat, a Form of Energy''), John Wiley and Sons, Library of Congress Catalog Card Number 66-11527</ref> При всички тези трансформации цялата енергия остава непроменена. Енергията не може да бъде създавана или унищожавана. Този принцип е известен като [[закон за запазване на енергията]], валиден е за всяка изолирана система и е директно следствие от това, че физичните закони не се променят с [[време]]то.<ref name="jphysics">{{cite book | last =Lofts| first =G| coauthors =O'Keeffe D; et al.| title=Jacaranda Physics 1| publisher =John Willey & Sons Australia Ltd. | year =2004| location = Milton, Queensland, Australia| pages = 286| chapter=11 – Mechanical Interactions| edition=2| isbn=0-7016-3777-3}}</ref> Възможно е обаче енергията да зависи от отправната система.
 
Мерната единица в [[SI]] е [[Джаул]], но в някои други системи се ползват киловатчас или килокалория.
Ред 15:
Маркиза [[Емили дю Шатле]] в книгата Уроци по физика (''Institutions de Physique''), публикувана през 1740 година, обединява идеите на Лайбниц с практическите наблюдения на Уилем Джейкъб и доказва, че енергията на движещо се тяло е пропорционална на неговата маса и квадрата на скоростта (а не само скоростта, каквото е предположението на Нютон).
 
През [[1808]] г., [[Томас Йънг|Томас Янг]] е първият, който употребява думата в съвременния и&#768; смисъл.<ref>Кросби Смит, ''Наука за енергията – История на физиката на енергията във викторианска Англия'', на английски в оригинал ''The Science of Energy – a Cultural History of Energy Physics in Victorian Britain'', издателство: The University of Chicago Press, 1998, isbn: 0-226-76420-6</ref> [[Густав Гаспар Кориолис]] описва [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] през [[1829]] година, а [[Уилям Ранкайн]] въвежда понятието [[потенциална енергия]]. През следващите години възникват нови понятия за различни форми на енергията – електрическа, химична, топлинна, атомна и т.н.
 
== Понятието ''енергия'' в различните науки ==
Ред 42:
Обобщение:
 
* [[кинетична енергия]] – енергията на движението на телата, бива транслационна и ротационна
* [[потенциална енергия]] – гравитационна потенциална енергия и еластична потенциална енергия
* [[механична енергия]] – сумата от кинетичната и потенциалната енергии
 
:<math>\ E_m = E_k + E_p</math>
Ред 73:
== Връзка между работа и кинетична енергия ==
Закона за запазване на енергията за една механична система гласи, че ако на дадено тяло действа външна сила '''F''', то работата '''A''', извършена от тази сила, е равна на промяната в кинетичната енергия. От Втория закон на Нютон е известно, ако на дадено тяло действа външна сила '''F''', то работата, извършена от тази сила, е равна на силата '''F''' умножена на изминатия път '''s''' от тялото.
:<math>FS = A = \Delta E_k = E_{k2} - – E_{k1}\,\!</math>
 
Ако заместим кинетичната енергия със съответната формула, получаваме:
:<math>FS = \Delta E_k = \frac{1}{2} mv_2 ^2 - – \frac{1}{2} mv_1 ^2 = \frac{1}{2} m (\Delta v^2)</math> &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; <ref>{{cite book | last = Zitzewitz,Elliott, Haase, Harper, Herzog, Nelson, Nelson, Schuler, Zorn | title = Physics: Principles and Problems | publisher = McGraw-Hill Glencoe, The McGraw-Hill Companies, Inc. | year = 2005 | id = ISBN 0-07-845813-7}}</ref>
 
С други думи, механичната работа, извършена от външна сила ''F'' е пропорционална на масата и на квадрата на промяната в скоростта на тялото.