Герб: Разлика между версии

'''Гербът''' е официален отличителен знак на [[държава]], град, съсловие, сдружение, семейство и др. Обикновено се изобразява върху [[знаме]]на, печати, парични знаци, официални облекла и др.

Гербът може да бъде изобразен в малка, средна или голяма (тържествена) форма. Малката форма на герба се състои само от щита. Средната форма на герб представлява изобразяване на щита, надшлемника и наметката. Голямата форма на герба включва в себе си всички хералдически атрибути - – шлем и нашлемник, наметка, щитодържатели, мантия, корона и девиз. Ето и повече подробности за всеки от тези елементи:

[[Щит]]ът е основната част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на огнестрелното оръжие през 15-16 век обезсмислило използването му като средство за защита и това дало възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. От тях девет се считат за основни - – старофренски или нормански (триъгълна форма), [[испански щит|испански]], италиански (овален), [[френски щит|френски]], английски, византийски (кръгъл), германски, дамски (ромбоиден) и квадратен.

Друг елемент на гербовете е шлемът. Той се поставя винаги над щита. В хералдиката навлиза към края на [[13 век]]. До началото на [[15 век]] формата му е копирала тази на реалния, но след [[1430]] година започнали да се употребяват така наречените "„''турнирни шлемове''"“, отличаващи се с елегантността си. През [[17 век]] във [[Франция]] херолдите разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие е възприета в [[Англия]], [[Испания]], [[Португалия]], с изключение на [[Германия]].

* рога - – те биват волски (във формата на полумесец), бикови ( S-образни), еленски и кози;

* пера - – биват три вида - – петелски, паунови и щраусови. Изобразяват се по едно, три, пет, или във вид на ветрило. Перата не трябва да излизат директно от шлема и затова винаги се показват от бурлет или зад корона;

* флагчета - – изобразяват се в умален вид с квадратна или триъгълна форма. Те задължително трябва да имат гербовите цветове, а ако са повече от едно, се разполагат ветрилообразно;

* щитови (гербови) дъски - – имат кръгла, шестоъгълна или ветрилообразна форма. Върху нея е възпроизведено изображението на щита. Краят и ъглите на тези дъски често са украсени с пискюли или пера;

Бурлетът (на [[френски език|френски]]: ''Burlette'', на [[английски език|английски]]: ''Wreath'') e хералдически елемент, приличащ на венец от разноцветни тъкани, които се поставят над шлема и обикновено представляват преходно звено между шлема и нашлемника. Както наметката, така и бурлетът трябва да са оцветени в основните цветове на герба, като се следи правилото да се спазва последователността първата увивка да е в металически цвят, а втората - – във цвят емайл. Обикновено бурлетът се състои от шест увивки.

* с цели или назъбени краища - – датират от [[14 век]];

* във формата на множество ленти - – появяват се през [[15 век]] и служат като доказателство за участие на гербопритежателя в множество кървави битки;

* във формата на растителни орнаменти - – появяват се през [[16 век]], като художествена разновидност на предните два вида.

Наметката може да бъде украсена и като се използва кожа - – хермелинова или кожа от катерица. Понякога наметката се покрива с фигури, "зашити"„зашити“ на горната страна на щита, друг път горната част на наметката се "осейва"„осейва“ с малки нехералдически фигури, например липови листа, звезди, сърца, кръстове и други.

Ако в герба се използват два, три и повече шлемове, то тогава към всеки от тях трябва да има отделна наметка. Тя може да бъде оцветена не в два, а в четири цвята (особено, когато щитът е съставен от два герба). В този случай дясната страна от наметката се оцветява с цвета на най-дясната част на герба, а лявата - – в цветовете на най-лявата част на герба.

Мантията (''mantling'', ''lambrequin'') присъства в големите форми на някои от гербовете. Тя е традиционна част от облеклото на монарсите и символ на тяхната върховна власт. В хералдиката навлиза през [[17 век]]. Право на мантия имат само [[император|императорите]]ите, [[крал|кралете]]ете, [[княз|князете]]ете ([[принц]]овете) и [[херцог|херцозите]]. Изобразява се в златен (само за императорите) или пурпурен (за всички останали) плат, подшит с хермелинова подплата и пристегнат в горните си краища със златни шнурове, завършващи с пискюли. Понякога мантиите са увенчани с куполообразни шатри от същата материя. Те напомнят за времето, когато всеки участник в рицарските турнири е имал собствена шатра, в която да си почива и преоблича.

Щитодържателите представляват фигури, разположени от двете страни на щита, които го "поддържат"„поддържат“. По правило щитодържателите могат да бъдат хералдически животни - – лъвове, орли, [[грифон]]и, [[еднорог|еднорози]] или човешки фигури - – първобитни хора с дъбова препаска, ангели, светци или воини. В съвременната хералдика това правило търпи лека промяна. Например в много от държавните гербове на относително младите страни в [[Африка]], [[Азия]] и [[Америка]] в ролята на щитодържатели влизат най-характерните представители на местната фауна - – [[кенгуру]], [[ему]] (в [[герб на Австралия|герба на Австралия]]), [[антилопа|антилопи]], [[тигър|тигри]], [[зебри]] (в [[Герб на Ботсвана|герба на Ботсвана]]). Когато в ролята на щитодържатели са изобразени ангели, то тогава те се наричат ''щитоносци'', тъй като не са стъпили на постамента, а ''летят''.

С терминът ''постамент'' се обозначава платформата, на която се поставят щитодържателите, щита и целия герб. Постаментът може да представлява хълм, поляна (като в [[герб на Нигерия|герба на Нигерия]]), леден къс (като в [[герб на Исландия|герба на Исландия]]), декоративен платформа (като в [[Герб на Швеция|герба на Швеция]]), планина, остров и други. Постаментът може да бъде и причудлива клонка, приличаща на излята чугунова решетка (като в герба на Царство България до [[1947]] година). Той не е задължителен елемент на герба. Често служи за "закрепване"„закрепване“ на девизната лента. Щитодържателите винаги трябва да са "стъпили"„стъпили“ на постамента, независимо от тяхната форма. Изключение правят само щитоносците, които "летят"„летят“ във въздуха.

* "„'''Съ нами Богъ'''" -“ – девиз на [[Руска империя|Руската империя]].

* "„'''Gott mit uns'''"“ (на [[немски език|немски]]) – - "Бог„Бог с нас"нас“ [[Германска империя|германски императорски]] девиз.

* "„'''Dieu et mon droit'''"“ (на [[френски език|френски]]) "„''Бог и моето право''" -“ – девиз на [[Великобритания]].

* "„'''Je maintiendrai'''"“ (на [[френски език|френски]]) "„''Ще оцелея''" -“ – девиз на [[Холандия]].

* "„'''Nihil sine Deo'''"“ (на [[латински]]) "„''Нищо без Бога''" -“ – девиз на [[Румъния|Кралство Румъния]].

* "„'''Dieu protege la France'''"“ (на [[френски език|френски]]) "„''Боже, пази Франция''" -“ – девиз на [[Франция|Кралство Франция]].

* "„'''Viribus unitis'''"“ (на [[латински]]) "„''С общи сили''" -“ – девиз на [[Австро-Унгария]].

* "„'''L'union fait la force"force“''' (на [[френски език|френски]]) "„''Обединението прави силата''" -“ – девиз на [[Белгия]].

* "„'''Съединението прави силата'''"“