Валентин Пикул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Писател | име = Валентин Пикул | снимка = | описание = | дата на раждане = {{Да...
 
Ред 31:
 
При избухване на [[Великата отечествена война]] баща му заминава като доброволец в морската пехота. Бил е батальонен комисар в Северо-Беломорската военна флотилия. Загива като герой при преминаване на левия бряг на Волга през 1942 г. при [[Сталинград]].
 
През 1940 г. семейството отива в Ленинград, където прекарват блокадата на града през зимата на 1941/1942 г. През 1942 г. по тайния „Път на живота” са евакуирани в [[Архангелск]]. На 14-тия си рожден ден бяга от къщи и се записва в училище за юнги на [[Соловецки острови|Соловецките острови]]. През 1943 г. е изпратен да служи на ескадрения миноносец „Грозни”, който конвоира съветски, английски и американски кервани, осигуряващи доставки по ленд-лиз. След демобилизацията през 1946 г. учи за кратко в Ленинградското подготвително военноморско училище.
 
Работи на различни места, включително като началник отделение във водолазен отряд, а после в пожарна част. Заради недостатъчното си образование учи самостоятелно, събира уникална домашна библиотека, достигнала в последствие до 11 000 тома, и решава да стане писател като започва да посещава литературен кръжок. Става член на Дружеството на младите писатели с ръководител [[Всеволод Рождественски]].
 
Първите му публикувани произведения са разказите „На берегу” и „Женьшень” в алманаха „Младият Ленинград” през 1950 г.