Никос Казандзакис: Разлика между версии

}}

'''Никос Казандзакис''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Νίκος Καζαντζάκης'') е [[Гърция|гръцки]] [[писател]], [[поет]], [[драматург]] и мислител.

 

 

== Биография ==

 

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на [[есе]]та, [[новела|новели]], [[поема|поеми]], [[трагедия|трагедии]], [[пътеводител]]и и преводи на класически произведения като „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]] и „Фауст“ на [[Гьоте]]. Както своя герой [[Одисей]] (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция — изключение правят годините на [[Втората световна война]]. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва [[Нобелова награда]] заради един единствен глас — печели я френският писател [[Албер Камю]].

Баща му е Михалис Казандзакис, [[фермер]] и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След [[Критско въстание (1897 - 1898)|Критското въстание]] семейството бяга в [[Пирея]], където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на [[бежанец]].

 

Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в [[Наксос]], където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за [[Атина]], където се записва да следва право. Учи 4 години в Университета на Атина, където през 1906 г. завършва като [[доктор]] по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г.

 

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за [[Париж]], където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и [[философия]] в известния „Колеж дьо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава [[ницше]]анските си възгледи. През периода 1910–1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до [[Китай]], [[Япония]], [[Русия]], [[Англия]] и [[Испания]]. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.

 

 

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о.[[Егина]], а през 1948 г. се премества в [[Антиб]], Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 г. работи за [[ЮНЕСКО]]. Умира от [[левкемия]] на 26 октомври 1957 г. във [[Фрайбург]], [[Германия]]. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната [[епитафия]]: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“