Теофил (Византийска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 31:
Последен представител на императорите-иконоборци, Теофил е един от най-способните и образовани владетели на империята, въпреки че успехите на управлението му не са особено забележителни.
 
Той е съимператор с баща си, и след смъртта на последния през 829 година, става едноличен император. Теофил епоема властта 16-годишен икогато във Византия започва период на икономически подем. Той прави опити да се прослави като справедлив съдия, компетентен администратор, строител, ценител и покровител на изкуството. Стреми се към засилване на императорската власт, предприема строги мерки срещу корупцията и лично ръководи войските в походи срещу арабите. Империята нищо не яе заплашвазаплашена от никого, освен от арабските пирати. Населението сравнително благоденства, хазната е пълна.
 
Теофил обича също църковното песнопение и по празниците ръководи хора в храма Света София. Той има много блестящи качества, силен, но избухлив характер. Любовта му към справедливостта го води до вземане на много крути мерки.
 
== Управление и иконоборство ==
 
Император Теофил избира съпругата си [[Теодора II|Теодора]] измежду най-красивите девици в империята, специално събрани за целта в императорския дворец от втората майка на императора - [[Ефросина (съпруга на Михаил II)|Ефросина]]. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата Св. Стефан в Дафнийския дворец в Константинопол, след което Ефросина се оттегля в манастир.
 
Първата крачка в началото на единоличното управление е искането до у сената за екзекуция на главните убийци на иконоборческия император Лъв Арменец († 820 г.); въпреки, че те довеждат на престол неговия баща и са помилвани от него.
През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници. Майката и съпругата на императора тайно почитат иконите. След смъртта на съпруга си, като регент на малолетния си син [[Михаил III]], Теодора възстановява почитането на иконите.
 
През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници.
=== Войни ===
 
Патриарх Йоан Граматик — и императрицата Теодора,/ впоследствие възстановява иконопочитанието/, смекчават жестокостта на Теофил в отделни случаи. От уважение към Теодора, обичаща мъжа си, паметта му не е предадена на анатама от Константинополският събор през 842 година и последоващото след него Тържество на Православието (843 год). Реално Теофил не води систематическо гонение на иконите. Те остават в църквите, но поставени на високо. Впрочем, съгласно най-новите изследвания, преследването на иконите при Теофил е не така жестоко, както впоследствие го представят хронистите, защото често се провеждат не толкова гонения за вярата, колкото за политическа неблагонадежност. Наказанията на Теофил не са за догмата, колкото за оспорване на властта му. Двете църковни партии живеят в империята заедно като преимущественото положение е за иконоборците.
 
През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници. Майката и съпругата на императора тайно почитат иконите. След смъртта на съпруга си, като регент на малолетния си син [[Михаил III]], Теодора възстановява почитането на иконите.
 
=== Войни ===
При Теофил империята води тежки войни с Абасидския халифат, които се оказват като цяло неуспешни. През 830 г. императорът е победен от арабите в Анатолия. През 831 г. в [[Сицилия]] и [[Киликия]] протичат едновременно две войни между арабите и ромеите. На запад, въпреки помощта на съюзния венециански флот, арабските войски удържат победа, завземат [[Палермо]], част от остров Сицилия и Южна Италия. На изток Теофил успява лично да проведе успешно настъпление срещу арабите и чества триумф, но през 833 г. в [[Кападокия]] отново е победен и е принуден да сключи примирие с цената на значителни парични плащания. Византия води дипломация с Франкската империя, търси подкрепата на [[хазари]]те срещу [[печенеги]]те.
[[Картинка: Theophilus follis.jpg|ляво|мини|260px|Бронзов [[фолис]] на Теофил, издаден в ок. 835 г., в чест на победата над арабите. Надписа гласи: "/ +Θ EO/ FILE AVG/ OVSTE SV/ NICAS" (''"Теофил Август, ти побеждаваш"'')]]
Line 59 ⟶ 65:
Освен че е любител на разкоша, блясъка и културата, Теофил събира в обкръжението си граматици, учени, художници, музиканти и различни хора на изкуството, въпреки че вкусовете му не са от най-висшите. Интересува се и от технически нововъведения - за да се впечатляват посетителите, в тронната зала на императора са поставени бронзови лъвове и птици които могли да се движат и издават звуци, посредством скрити механизми.
 
Действията на Теофил срещу корупцията са известни като показни, стриктни и безпощадни, особено спрямо злоупотребите на високопоставените служители. Например, осъжда на публично бичуване братът на императрицата, понеже издига постройка, с която нарушава правата на съседасъседката си. В друг случай, заповядва да потопят търговски кораб натоварен със скъпи стоки, понеже се възмущава след като разбира, че е собственост на съпругата му - сметасмята за неприличнонедостойно императрицата да се занимава с търговия. В литературното произведение "[[Тимарион]]", император Теофил е представен като един от съдниците на отвъдния свят.
[[Картинка:MadridSkylitzesTheophilosArmyFol54r.jpg|ляво|мини|320px|Бягството на Теофил след битката с арабите (миниатюра в хрониката на Скилица)]]