Иван Срацимир: Разлика между версии

Срацимир би могъл да се идентифицира с "владетеля Сарадж", споменат на три места в османската хроника "Огледало на света" от [[Мехмед Нешри]].<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252-261.</ref> Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на три пъти - още през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на "похода на вярата" през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле|]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османска империя|Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по [[река]] [[Дунав]]. През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Балкански кръстоносни походи|Сигизмунд]] подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада.