Люлин (планина): Разлика между версии

Билото на планината е плоско и се издига на 1100-1200 м н.в., като над него стърчат заоблени върхове, най-висок от които е връх [[Дупевица]] (1255,8 м), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточните ѝ склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]] са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на две части — – по-обширна, но по ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна. Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на [[Струма]], а североизточните от левите притоци на [[Искър]] ([[Суходолска река]] и др.). Преоблазаващата почвена покривка е представена от канелени еи светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.

В подножията на планината са разположени 2 града и 10 села. В североизточното ѝ подножие на границата със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] са разположени югозападните квартали на столицата [[София]] – — "„[[Суходол (квартал)|Суходол]]"“, "„[[Горна баня]]"“ и "„[[Княжево (квартал)|Княжево]]"“, а по северното ѝ подножие — – град [[Банкя]]. По това подножие са разположени и селата [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Мала Раковица]] и [[Мало Бучино]], на северозапад, на [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] — – село [[Радуй]], а на югоизток, на [[Владайски проход|Владайската седловина]] — – село [[Владая]]. По югозападното ѝ подножие са селата [[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Драгичево]] и [[Люлин (село)|Люлин]].

През седловината [[Бучин проход]], между селата [[Мало Бучино]] и [[Големо Бучино]], преминава участък от наскоро пуснатата в експлоатация отсечка от автомагистрала "„[[Люлин (магистрала)|Люлин]]"“.

По югоизточното ѝ подножие, през [[Владайски проход|Владайската седловина]], между село [[Мърчаево]] и квартал "„[[Княжево (квартал)|Княжево]]"“ на столицата, на протежение от 14,7 преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево —„Гюешево – [[София]] — – [[Карлово]] — – [[Бургас]]."“

През средата на планината, от село [[Дивотино]] до град [[Банкя]], на протежение от 14 км преминава участък от третокласен път № 602 от Държавната пътна мрежа [[Перник]] — – [[Банкя]] — – [[София]].

През двете крайни седловини, отделящи я от съседните планини преминават и участъци от трасетата на две жп линии на БДЖ: [[София]] — – [[Перник]] — – [[Благоевград]] — – [[Кулата]] през [[Владайски проход|Владайската седловина]] и [[Перник]] — – [[Волуяк]] през [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]].

Люлин планина е интересно място за [[туризъм]]. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед [[Витоша]], тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти —– шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси.

Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към [[Банкя]], [[Владая]] или към върховете на планината — – Дупевица и Добринова скала. В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка водещ към [[хижа]] [[Люлин (хижа)|Люлин]] и идващ от [[вилна зона]] „Манастирски поляни“. Има и възможност за кратка разходка до [[Горнобанския манастир]] „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича [[Люлинов рид]]. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на [[Социализъм|социализма]]. Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през [[горнобанския манастир]]. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората.