Константин V Копроним: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
==Иконоборски терор==
Както и своя баща, Константин V е привърженик на [[иконоборство]]то и строго преследва иконопочитателите, публично унижава и избива монаси, унищожава християнски реликви и манастири. За ужас на духовниците и народа, той се оказва дори по-фанатичен иконоборец от Лъв III.
Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище "Копроним" (от ''kopros'' "[[фекалии]]", и ''onoma'' "име"; букв. ''"Лайняния"'') измислено от религиозните му противници. Битува също легенда, че като младенец Константин се наакал в купела, с това осквернил тайнството на кръщението). През 754 г. Константин V свиква църковен събор в Йерея до [[Константинопол]], на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите. Наредено е пълното им унищожаване. Тази политика е провеждана изключително сурово и е придружена с големи жестокости. ''"Много от монасите погуби чрез побой с камшик, други с меч, а на безброй много извади очите"'' - пише [[Теофан Изповедник]] - ''"На някои намазваше брадите с мехлем от восък и масло и го запалваше, като изгаряше по този начин лицата и главите им"''.
Line 62 ⟶ 64:
През [[774]] г. Константин V организира седми поход срещу България, когато идва с 2000-ен флот във [[Варна]], но решава да го прекрати. Същата година императорът организира осмия си поход, първоначално успешен, но прекратен след като при [[Месемврия]] флотът на византийците е връхлетян от морска буря.
Императорът получава тайно послание от българския хан [[Телериг]], което го
Последният си девети поход Константин V Копроним организира през 775 г., след разправата на хан Телериг с византийските доносници, но походът пропада поради апоплектичния удар и последвалата смърт на императора.
| |||