Иван Срацимир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25:
| герб=
}}
[[Файл:Ivan Sratsimir full 1.JPG|мини|150п|вляво|Иван Срацимир. Миниатюра 69 от [[Манасиевата летопис]]]]
 
'''Иван Срацимир''' (на [[старобългарски език]]: {{Кирилица|Іωанъ Сраѯимиръ}}), срещан и като '''Иван Страцимир''', е български цар (1356-1396) - предпоследният преди падането на [[България]] под [[Османска империя|османска]] власт.
Ред 36:
== Царуване ==
[[Файл:Vidin 14.jpg||мини|250px|Владенията на Иван Срацимир]]
Иван Срацимир разширява [[крепост]]та край [[Белоградчик]] - неговатавтората вторав царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Луи I Анжуйски]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата [[Бдин]] (старото име на [[Видин]]) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г.
 
Срацимир би могъл да се идентифицира с "владетеля Сарадж", споменат на 3 места в османската хроника "Огледало на света" от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252-261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти - още през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на "похода на вярата" през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
Иван Срацимир разширява [[крепост]]та край [[Белоградчик]] - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Луи I Анжуйски]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата [[Бдин]] (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г.
 
Срацимир би могъл да се идентифицира с "владетеля Сарадж", споменат на три места в османската хроника "Огледало на света" от [[Мехмед Нешри]].<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252-261.</ref> Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на три пъти - още през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на "похода на вярата" през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османска империя|Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по [[река]] [[Дунав]]. През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[БалканскиСигизмунд кръстоносни походиЛюксембургски|Сигизмунд]] подготвяорганизира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада.
 
Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на [[Бурса]] в [[Мала Азия]] (край [[Мраморно море]]), където вероятно е удушен.
 
Заради [[Константин Иречек]] съвсем до неотдавна в българската [[историография]] е наложено мнението, че България окончателно пада под [[османско иго]] през [[1396]] година. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за [[България]] до първата четвърт на [[15 век]], като част от българските земи остават под контрола на наследния цар на видинското царство цар [[Константин II Асен]] (1397–1422), както и на [[Бранковичи]]те след него.
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|thumb|right|250px|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
 
Заради [[Константин Иречек]] съвсем доскоро в българската [[историография]] се бе наложило мнението, че България през [[1396]] окончателно пада под [[османско робство|османско иго]]. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за [[България]] до първата четвърт на [[15 век]], като част от българските земи остават под контрола на наследника цар [[Константин II Асен]] (1397–1422), както и на [[Бранковичи]]те след него. Съпротивата в [[българско землище|българските земи]] приключва в [[1521]] г. с превземането на [[Белградска крепост|Белградската крепост]], след което [[българи]]тебългарите от околността по [[Виа Милитарис]] са изселени в околностите на [[Истанбул]] с цел чрез практикуваното от тях [[земеделие]] да бъде осигурявана прехраната за все по-нарастващото [[население]] на [[столица]]тастолицата. Там те основават новновия град Белград, който просъществува до началото на XIX в., когато е унищожен от кърджалиите и даалиите.
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|thumbмини|right|250px250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
 
== Семейство ==
Иван Срацимир има 2 брака. Няма данни за първата му съпруга и за деца от нея.
 
Втората му съпруга е [[Анна Басараб|Анна]], дъщеря на влашкия княз Николае Александру (Nicolae Alexandru), от която има поне 3 деца, сред които са:
* [[Доротея Българска|Доротея]] (Дорослава), омъжила се за Стефан Твъртко I, [[бан (титла)|бан]] на Босна;
* [[Константин II Асен|Константин]], наследил баща си като цар (1397–1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
 
[[Доротея Българска]], като съпруга на босненския владетел Твърдко I (Tvrtko), през [[граф]]ската фамилия Цили и династията на [[Хабсбурги]]те, става известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.
 
Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]. ПрестолонаследницитеВладее Константинвсе (синпо-малка начаст царот ИванВидинското Срацимир)царство. иЗаедно с братовчед си [[Фружин]] (син на цар Иван Шишман и престолонаследник на Търновското царство) организираторганизира поход, икато предвождат през 1408-1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като [[въстание на Константин и Фружин]]. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през [[1422]] г.
 
== Източници ==
== Използвани източници ==
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. ''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''. Издателство „Петър Берон“. София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
* Павлов, Пл. и Ив. Тютюнджиев. ''Българите и османското завоевание (краят на XIII - средата на XV в.).'' Велико Търново, 1995.
Line 69 ⟶ 72:
{{пост|[[цар на България]]|[[1356]]|[[1396]]|[[Иван Александър]]|[[Константин II Асен]]}}
{{пост край}}
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Царцар на Видин]]|[[1356]]|[[1396]]|[[Белаур]]|[[Константин II Асен]]}}
{{пост край}}