Иван Срацимир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
| герб=
}}
[[Файл:Ivan Sratsimir full 1.JPG|мини|150п|вляво|Иван Срацимир. Миниатюра 69 от [[Манасиевата летопис]]]]
'''Иван Срацимир''' (на [[старобългарски език]]: {{Кирилица|Іωанъ Сраѯимиръ}}), срещан и като '''Иван Страцимир''', е български цар (1356-1396) - предпоследният преди падането на [[България]] под [[Османска империя|османска]] власт.
Ред 36:
== Царуване ==
[[Файл:Vidin 14.jpg||мини|250px|Владенията на Иван Срацимир]]
Иван Срацимир разширява [[крепост]]та край [[Белоградчик]] -
Срацимир би могъл да се идентифицира с "владетеля Сарадж", споменат на 3 места в османската хроника "Огледало на света" от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252-261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти - още през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на "похода на вярата" през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
▲Иван Срацимир разширява [[крепост]]та край [[Белоградчик]] - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Луи I Анжуйски]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата [[Бдин]] (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г.
Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на [[Бурса]] в [[Мала Азия]] (край [[Мраморно море]]), където вероятно е удушен.
Заради [[Константин Иречек]] съвсем до неотдавна в българската [[историография]] е наложено мнението, че България окончателно пада под [[османско иго]] през [[1396]] година. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за [[България]] до първата четвърт на [[15 век]], като част от българските земи остават под контрола на наследния цар на видинското царство цар [[Константин II Асен]] (1397–1422), както и на [[Бранковичи]]те след него.
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|thumb|right|250px|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]▼
▲[[Файл:Ivan Alexander.jpg|
== Семейство ==
Иван Срацимир има 2 брака. Няма данни за първата му съпруга и за деца от нея.
Втората му съпруга е [[Анна Басараб|Анна]], дъщеря на влашкия княз Николае Александру (Nicolae Alexandru), от която има поне 3 деца, сред които са:
* [[Доротея Българска|Доротея]] (Дорослава), омъжила се за Стефан Твъртко I, [[бан (титла)|бан]] на Босна;
* [[Константин II Асен|Константин]], наследил баща си като цар (1397–1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
[[Доротея Българска]], като съпруга на босненския владетел Твърдко I (Tvrtko), през [[граф]]ската фамилия Цили и династията на [[Хабсбурги]]те, става известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.
Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]].
== Източници ==
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. ''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''. Издателство „Петър Берон“. София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
* Павлов, Пл. и Ив. Тютюнджиев. ''Българите и османското завоевание (краят на XIII - средата на XV в.).'' Велико Търново, 1995.
Line 69 ⟶ 72:
{{пост|[[цар на България]]|[[1356]]|[[1396]]|[[Иван Александър]]|[[Константин II Асен]]}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост|[[
{{пост край}}
|