София Хотек: Разлика между версии

| починал-място = [[Сараево]], [[Босна]]

}}

 

== Биография ==

София Хотек е родена в [[Щутгарт]] на 1 март 1868 г. във видно аристократическо семейство от [[Бохемия]]. Тя е четвърта дъщеря на граф Бохуслав Хотек фон Шотков и Вогнин ({{lang-de|Bohuslaw Chotek von Chotkow und Wognin}}) и неговата съпруга графиня Вилхелмина Кински фон Вчиниц унд Тетау ({{lang-de|Wilhelmine Kinsky von Wchinitz und Tettau}}). В младежките си години служи като придворна дама при ерцхерцогиня Изабела фон Тешин, съпруга на ерцхерцог Фридрих фон Тешин, потомък на по-младшите разклонения на рода [[Хабсбург-Лотаринги|Хабсгург-Лотарингски]].

 

Преди сватбата София Хотек получава титлата принцеса Хохенберг (''Fürstin von Hohenberg'') и обръщението "Нейна светлост" (''Ihre Durchlaucht''), През 1909 г. тя получава по-висока титла – херцогиня на Хохенберг (''Herzogin von Hohenberg'') и обръщението "Нейно височество" (''Ihre Hoheit'').

 

 

Въпреки всичките й титли ерцхерцогините, принцесите и графините от знатните семейства на Австрия и Унгария запазват превъзходстващите си позиции си пред нея. За 14 години брак никой не е отдал на София почестите и уважението, присъщи на съпругата на ерцхерцог. В допълнение нейната позиция в имперторския двор е утежненена от отношението на оберхофмайстера (главния имперския управител), принц Алфред фон Монтенуово (1854–1927), чието несигурно положение поради собствения му морганатичен произход, го принуждава да съблюдава с най-голяма строгост дворцовия протокол по отношение на София Хотек. Аристократичният протокол принуждава новата херцогиня по време на всички официални прояви да се движи след потомствените ерцхерцогини и принцеси, да им дава път, да ги изчаква, да им оказва почитание и да търпи пренебрежителното им отношение. За да избегнат неприязнената атмосфера във Виена Франц Фердинанд се установява със семейството си в замъка [[Артщетен]] и прекарва повечето време от годината там. Строго йерархичните порядки карат и много европейски кралски двойки да се въздържат да канят ерцхерцога и семейството му, въпреки ясното съзнание, че един ден той ще заеме престола и те ще трябва да обсъждат международните дела с него. Изключение правят само крал [[Джордж V|Джордж V]] и кралица Мери от Англия, които приемат височайшата двойка в двореца [[Уиндзор]] през ноември 1913 г. По ирония на съдбата или усвоявайки либералните възгледи на родителите си, след малко повече от 20 години техният собствен син, бъдещият крал [[Едуард VIII|Едуард VIII]], ще сключи подобен морганатичен брак с жена от неаристократично потекло и при това разведена, заради което ще се наложи да се откаже дори от престола.

 

== Убийство ==

{{основна|Сараевски атентат}}

През месец юни 1914 г. София Хотек придружава съпруга си в [[Сараево]], поканен от ген. [[Оскар Потиорек]], губернатор на [[Босна и Херцеговина]], да наблюдава провеждащите се военни маневри. По това време Босна и Херцеговина, чиято столица е Сараево, е провинция на Австро-Унгария, анексирана от нея през 1908 г. и все още раздирана от националистически вълнения и неприязън към новия си окупатор.

 

 

== Последен дом ==

Телата са транспортирани до [[Триест]] с военен кораб, а оттам със специален влак до Виена, където на скромна церемония в замъка [[Хофбург]] е отслужена заупокойна меса. Присъстват само най-близки членове на семейството. Като последно напомняне за неравния статус на двойката поставката за ковчега на София е с около 1/2 метра по-ниска от тази на Франц Фердинанд, а в допълнение в ковчега й са поставени и ръкавиците, символ на бившия й статус на придворна дама в имперското общество.

 

 

Ниският обществен статус на София продължава да създава пречки, дори когато тя не е вече между живите. Според протокола на висшето общество е недопустимо лице от подобно ниско потекло да бъде положено в имперската крипта във Виена. Така, за да изпълнят волята на ерцхерцога, който настоявал непременно да бъдат погребани заедно един до друг, те и двамата са положени в криптата на замъка [[Арщетен]], лятната резиденция на [[Хабсбурги]]те.

 

== Наследници ==

Двойката има четири деца, от които едното си отива още при раждането. След атентата децата са под опеката на един от приятелите на ерцхерцога, принц Ярослав фон Тун унд Хохенщайн. При разпадането на империята през 1918 г. младите наследници са изгонени от новосъздадената [[Чехословакия]] и губят наследствения си замък Конопище и други владения. Намират убежище във Виена и замъка Артщетен.

 

 

През 1938 г. двамата братя категорично се противопоставят, особено по-големият, на [[аншлус]]а, присъединяването на Австрия към [[Германия]]. Заради активното им неодобрение [[Хитлер]] се погрижва още същата година да ги прати в [[концлагер|концентрационния лагер]] [[Дахау]], откъдето те излизат едва след отварянето му през 1945 г. Когато крахът на [[Третия Райх]] е вече факт, братята се завръщат в Австрия, където им биват върнати заграбените имоти, включително замъкът Артщетен.

 

* '''Принцеса Софи фон Хохенберг''' ({{lang-de|Sophie Fürstin von Hohenberg}}, 1901–1990) – омъжва се за граф Фридрих фон Нощиц-Рийнек (1891–1972) от когото има трима сина и една дъщера. Най-големият й син загива през 1949 в съветски трудов лагер. Вторият е убит на фронта през 1945 г. Едва най-малкият й син и дъщеря й се женят и оставят потомство.

* '''Херцог Максимилиан фон Хохенберг''' ({{lang-de|Maximilian Herzog von Hohenberg}}, 1902–1962) – жени се за графиня Елизабет фон Валдбург цу Волфег унд Валдзее (1904–1993) и има шестима сина.

* '''Принц Ернст фон Хохенберг''' ({{lang-de|Ernst Fürst von Hohenberg}}, 1904–1954) – жени се за Мария-Тереза Ууд (1910–1985) и има двама сина.

* '''Син''' (1908), който не оживява след раждането.

 

{{commonscat|Countess Sophie Chotek}}

 

 

[[Категория:Чехи]]