Стефаново (област Добрич): Разлика между версии

Село  <strong>Стефаново</strong>  е разположено в <strong>Добруджанското плато</strong>, в източната част на <strong>Дунавската хълмиста равнина</strong>, на надморска височина около 200 м. От състава на  <strong>Община Добричка</strong>,   на главен път  <strong>Добрич – Албена</strong>, южно - 7 км. от  <strong>гр. Добрич</strong>, на 28 км. от  курорта  <strong>Албена</strong>, на 50 км от <strong>гр. Варна. </strong><strong>Климатът</strong>  е умерено-континентален. <strong>Население</strong>  - 960 жители   –   българи, турци, роми от скоро англичани  и  руснаци. <strong>Почва</strong>  – силноизлужени и излужени черноземи. <strong>Земеделски район</strong>  – отглеждат се основно пшеница, царевица. слънчоглед, фасул и др.

<!-- == Религии == -->В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год.   записано  като  село<strong>"Айо орман"</strong>.  По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената  <strong>"Аюв орман"</strong>  и  <strong>"Айъ орман"</strong>. През 1573 г. селото се споменава  под иметоАюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина  е поставено   в списъка на овцевъдите.

В  периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като  “<strong>Айорман”</strong>  и 

“<strong>Айу орманъ”</strong>. Преди Освобождението селото се среща с имената   “<strong>Ай орман”</strong>,  “<strong>Айу орман”</strong>  и  “<strong>Аху орман”</strong>.

След Освобождението става общински център.През 1900 г. са включени 17 сели - ща и е записано  под името  “<strong>Ай орман”</strong>. От 1913 до 1940 год. селото попада в границите на Румъния.

Съставено е от две думи –  “<strong>Aй”</strong>  и  “<strong>орман”</strong>, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.

<strong>„Ай”</strong>  е съществително име и означава  <strong>месечина</strong>,  <strong>месец</strong>.  Същата дума в друг вариант се среща като:<strong><br>„Айъ”</strong>   и означава  <strong>мечка</strong>;<strong><br>„Аху”</strong>  –  <strong>елен или влюбен</strong>. <strong>„Орман”</strong>  е също съществително име и означава „<strong>гора</strong>”. В  такъв случай на тези имена може да се дадът следните тълкувания: <strong>“Гора на месечината”; “Меча гора”; “Гора на влюбените”;<br>“Гора на елените”</strong>.

Името  <strong>„Ай орман”</strong>се запазва до 1942 год. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год.   е решено:  <strong>село Айорман</strong>  да се преименува  в  <strong>село</strong>  <strong>Стефаново</strong>.

Протокол №81/12.06.1942 год.  на  Министерския съвет на България постановява:  „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали….,  ...  особено заслужили за българския народ и държава дейци”. Под  №  7 в този   списък е името на  <strong>Христо СТЕФАНОВ</strong>, неговото име да се даде на  <strong>с.Айорман</strong>,  <strong>Добричко.</strong>

Роден е на 8.12.1888 г. в  <strong>гр.Котел</strong>,  баща  <strong>Стефан</strong>, майка  <strong>Стефания</strong>.  Баща му има чифлик в  <strong><strong>с.Септемврийци</strong>  –  <strong>Балчишко</strong></strong>350 ха.

  След големия пожар в  <strong>гр.Котел</strong>  преди 1894 г. семейството  се премества  да живее в  <strong>гр.Варна</strong>, а през летните месеци – в чифлика им в  <strong>с.Септемврийци</strong>.

<strong>  Христо Стефанов</strong>  завършва земеделско училище в  <strong>с.Садово</strong>  през 1909г.

  През време на войните служи като запасен офицер.

  През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в <strong>Добруджа</strong>.

  На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където  защитава интересите на българското население в <strong>Южна Добруджа</strong>.

  Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на Земеделската камара в  <strong>гр.Добрич</strong>.

<strong>  Христо Стефанов</strong>  е убит на 2.09.1931г. в центъра на  <strong>гр.Добрич</strong>  от отявления румънски шовинист  <strong>Йон Батони</strong>  (за съжаление от български произход, с име  <strong>Иван Братиев</strong>, родом от  <strong>Пиринска Македония</strong>).   Погребан е на 4.09.1931г. в  <strong>гр.Добрич</strong>. Присъстват много българи от града и  добричкия край.