Константин VII Багренородни: Разлика между версии

След като император Александър умира, в 913 г. властта преминава в регентски съставсъвет, оглавяван от патриарх [[Николай Мистик]]. Несигурността в боричканията за власт между придворните фракции са причина Николай Мистик да потърси съдействието на българския [[княз]] [[Симеон I]], който получава предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII. Патриархът обаче скоро губи политическото си влияние и в периода 914-920 година регент на Константин VII е майка му [[Зоя Карбонопсина]], която оттегля предложението за съюз с българите.

Симеон I, който е измамен в очакванията си, че ще получи контрол над управлението на империята, продължава войната и предприема серия от опустошителни походи в Тракия и Северна Елада, с цел да принуди регентството на отстъпки. По време на този конфликт ромейските войски търпят военни поражения от българите, които няколко пъти дори стигат до Константинопол. Империята отговаря като изпраща значителна армия на поход срещу България. В грандиозната [[битка при Ахелой]] на 20 август 917 г. имперските сили водени от [[Лъв Фока]] са разгромени от войските на Симеон I. Това води до разклащане на позициите на регентството, а Зоя губи подкрепа.

Самостоятелното управление на Константин VII се отличава със спокойствие и мир на границата с Българското царство. На изток, византийските военачалници постигат променливи успехи срещу [[араби]]те в [[Сирия]] и северна [[Месопотамия]]. През 957 г. арабски флот е унищожен с помощта на "гръцкия огън". Започват мисии за [[покръстване]]то на [[Киевска Рус]]. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и генералите си, както и върху енергичната си съпруга Елена.