Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Българската литература от Освобождението до края на Първата световна война''' претърпява силно развитие, като националноосвободителните борби са преобладаваща тема през 80-те години на [[19 век]]. Тази тема е най-ярко представена в творчеството на [[Иван Вазов]], който през този период създава цикъла "[[Епопея на забравените
През 90-те години на [[19 век]] българската литература възприема някои модерни за времето идеи. Техни носители са писателите и поетите около списание "[[Мисъл (списание)|Мисъл]]" – [[Кръстьо Кръстев|д-р Кръстев]], [[Петко Тодоров]], [[Пенчо Славейков]], [[Пейо Яворов]]. Те заявяват неудовлетвореността си от колективистичните патриотични стремежи на предишната епоха, олицетворени от Ив. Вазов, и се насочват към универсални ценности. Литературната критика нарича това първо поколение на българския модернизъм "индивидуалисти". В неговата среда се оформят и първите прояви на [[символизъм|символизма]] в българската литература. Наред с Яворов, [[Теодор Траянов]] е разглеждан като основател на това течение, към което принадлежат [[Емануил Попдимитров]], [[Димчо Дебелянов]], [[Христо Ясенов]] и др.
| |||