Фружин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Своеобразна българска столица! - Премахната редакция 6218695 на 149.62.243.103 (б.) |
||
Ред 3:
{{Монарх|име=Фружин
| описание=[[Княз]] български
| изображение за личността= [[File:Prince fruzhin of bulgaria.jpg|240п]]
| описание на изображението=
Ред 13:
| кръщене=
| роден=края на [[14 век]]
| място на раждане=[[Търново]]
| починал= [[1460]]
| място на смъртта=[[Брашов]]
| погребан=
| предшественик=
Ред 31:
'''Фружин''' е син на последния търновски цар [[Иван Шишман]], вероятно от втория му брак със сръбкинята [[Драгана Хребелянович]], дъщеря на деспот [[Стефан Лазаревич]]. След падането на [[Никопол]] заминава в изгнание и живее в [[Унгария]] и [[Сърбия]].
Около [[1408]]-[[1413]] г. заедно с братовчед си [[Константин II Асен|Константин]] е начело на [[Въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]], при което се водят широки антиосмански действия, подкрепени от различни християнски сили, които обаче не довеждат до промяна на статуквото. През [[1425]] г. Фружин участва в похода на влашкия [[войвода]] [[Дан II]] и трансилванския владетел [[Пипо Спано]] срещу османците. След похода е награден от император [[Сигизмунд Люксембургски]] с имението „Липа“
През [[1435]] г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в [[Албания]], където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот Срацимир от рода [[Срацимировци]]. В кръстоносния поход от [[1444]] г. на [[Владислав III Варненчик]] Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си.
Ред 39:
Фружин има няколко дъщери и синове, за един от които се знае, че се казва Шишман.
Предава Богу дух през 1460 г. в Брашов.
==Генеалогия==
Ред 70:
==Изследвания==
* Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186–1460). С., 1985.
* Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (краят на ХIII
* Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в средновековна България. С., 1999
* Петър Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928
| |||