Балдуин I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
'''Балдуѝн''' (''Boudewijn'') от [[1194]] до [[1205]] г. '''граф [[Фландрия|Фландърски]]''', от [[1195]] г. '''граф [[Хенегау|Хенегауски]]''' и от [[1204]] г. '''император [[Константинопол]]ски''' е най-големият син на граф [[Балдуин V (Ено)|Балдуин V Хенегауски]] и [[Маргарета I (Фландрия)|Маргарита I Елзаска]], сестра и наследница на граф [[Филип I (Фландрия)|Филип I от Фландрия]]. През [[1186]] г. се жени за Мария Шампанска. След смъртта на майка си ([[15 ноември]] 1194 г.) става [[граф на Фландрия]], а след смъртта на баща си ([[17 декември]] 1195 г.) наследява и [[графство Хенегау]]/Ено.
== Управление ==
Първите години на управлението му преминават в непрекъснати борби с неговия феодален сеньор, френският крал [[Филип II (Франция)|Филип
== Кръстоносен поход ==
След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират [[Алексий V Дука Мурзуфул]], Балдуин е обявен на [[9 май]] 1204 г. за първи [[Латинска империя|латински император]] на Константинопол и на [[16 май]] е коронован в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]]. Заедно с папа [[Инокентий III]] той се стреми да унищожи [[Голяма схизма|Голямата схизма]]. Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април следващата година той пада в плен на българския цар [[Калоян]] в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]]. Тъй като от този момент нататък следите му се губят, графствата Фландрия и Хенегау са наследени от неговата малолетна дъщеря [[Йохана Константинополска|Йохана]]. Неговата жена, която междувременно го е последвала, умира в Ако̀ (Сен Жан д'Акр) през пролетта на 1204 г. В Константинопол го наследява като император брат му [[Хенрих Фландърски|Хенри]].▼
Същата година Балдуин и неговата съпруга дават в църквата на Свети Донатус в [[Брюге]] кръстоносна клетва. И така Балдуин напуска на [[14 април]] [[1202]] г. своето графство, за да се присъедини към [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1202–1204 г.), който по подбуда на [[Венеция]] няма за цел спасяване на Светата земя, а столицата на Византия - Константинопол. По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау.
След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират [[Алексий V Дука Мурзуфул]], Балдуин е обявен на [[9 май]] 1204 г. за първи [[Латинска империя|латински император]] на Константинопол. На [[16 май]] той е коронясан в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]]. Заедно с папа [[Инокентий III]] Балдуин се стреми да унищожи [[Голяма схизма|Голямата схизма]].
▲
На трона в Константинопол го наследява като император брат му [[Хенрих Фландърски|Хенри]].
== Предание ==
[[Image:Bal.Kyla.jpg|left|thumb|[[Балдуиновата кула]] на крепостта [[Царевец]], [[Велико Търново]], [[България]]]]
Според местното предание във [[Велико Търново]], столица на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], Балдуин е затворен в една кула на стените на крепостта [[Царевец]] — наричана оттогава [[Балдуинова кула]]. Тази кула е възстановена и може да бъде посещавана. Преданието разказва още, че Балдуин отхвърля ухажванията на
Двадесет години по-късно във Фландрия се появява отшелник, който твърди, че е изгубеният Балдуин. Независимо от това, че успява да събере няколко последователи около себе си, той е екзекутиран като предател и самозванец. == Вижте също ==
| |||