Уикипедия

Тодор Светослав: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 28:
==Управление==
===Укрепване на престола===
По искане на Токтай Чака е екзекутиран и главата му изпратена на хана в [[Крим]]<ref>'''Чолпанов''', '''Б.''', '''Гюзелев''', '''В.''', ''Бележити българи'', том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 289</ref>. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има определени териториални придобивки. В границите на държавата е включена [[Бесарабия]], чак до [[Белгород Днестровски|Маврокастро]] на устието на р. [[Днестър]]. Наред с отстраняването на татарската заплаха, от първостепенно значение за Тодор Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският [[патриарх]] [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III ]]. Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомагалподпомага татарите. Царят заповядалзаповядва да го хвърлят от крепостната стена.
 
===Борба срещу претендентите за царската власт===
Укрепването на Българската държава не съвпада с интересите на [[Византия]]. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, [[император]] [[Андроник II Палеолог]] организира през [[1301]] г. поход срещу цар Тодор Светослав. Начело на византиискатавизантийската войска е поставен Михаил, син на [[Константин Асен]], което трябвалотрябва да придаде законност на агресията. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът биле помолен за намеса от страна на търновската [[аристокрация]], претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.
 
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор [[Радослав (севастократор)|Радослав]], брат на [[Смилец]]. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Тодор Светослав, [[Елтимир]]. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тодор Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги Тертер I в България, Светослав му поверява управлението на един град.<ref>Изказани са предположения че става дума за Червен, родово владение на Тертеровци.</ref>
Ред 39:
 
През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около [[Сливен]] и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента Тодор Светослав отново ги завзема. При превземането на Созопол е пленен цариградският патриарх Йоан ХІІ Козма. Царят и деспот Алдимир нахлуват в тракийските владения на Византия.
През [[1305]] г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1304 г.), използвайки връзката на [[Смилцена Палеологина|вдовицата на Смилец]] с дъщеря и&#768; [[Марина Смилец|Марина]] - съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Тодор Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското десотство, което преминава под пряката му власт.▼
 
▲През [[1305]] г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1304 г.), използвайки връзката на [[Смилцена Палеологина|вдовицата на Смилец]] с дъщеря и&#768; [[Марина Смилец|Марина]] - съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Тодор Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското десотстводеспотство, което преминава под пряката му власт.
На следващата [[1306]] г. 16 000 [[алани]], недоволни от византийския император, се обръщат към Тодор Светослав с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните ([[Каталанска компания]]) и разгромени.▼
 
▲На следващата [[1306]] г. 16 000 [[алани]], недоволни от византийския император, се обръщат към Тодор Светослав с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните ([[Каталанска компания|Каталанска кампания]]) и разгромени.
 
Отчитайки боеспособността на каталунските наемници и конфликта им с византийските власти, царят започва преговори с предводителя им [[Беренгар дьо Рокафорт]], предлагайки му да премине на българска страна. Светослав му обещава женитба със сестра си, вдовицата на Чака. Преговорите не дават положителен резултат. Предполага се, че са осуетени от византийската дипломация.
Line 54 ⟶ 55:
Няма преки сведения за контактите между Българското царство и [[Видинско царство|Видинското деспотство]]. Поради липса на данни за военни конфликти помежду им се приема, че цар Тодор Светослав и деспот [[Шишман I]] подържат мир.
 
В последните години на своето управление Тодор Светослав активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му [[Андроник III Палеолог]], възникнал след смъртта на Михаил IX в [[1320]] г. Българският цар изпраща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Той предлагалпредлага съюз и допълнителни войски. Младият император отказва помощта му, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство.
 
Тодор Светослав Тертер умира през [[1322]] г. от естествена смърт и е наследен от своя син, [[Георги II Тертер]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Светослав“.