Чърчил, Хитлер и ненужната война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 32:
Бюканън обвинява Чърчил, който по това време е Първи лорд на адмиралтейството, че има „ламтеж за война“ през 1914 г.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 65}} Бюканън следва заключенията на американския дипломат [[Джордж Кенан]], който пише в книгата си от 1984 г. ''Съдбоносния съюз'', че [[Френско-руски съюз|Френско-руския съюз]] от 1894 г. е акт на френско-руско обкръжаване на Германия и че германската външна политика след 1894 е отбранителна, а не агресивна.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 9}} Бюканън описва Германия по време на [[Германска империя (1871-1918)|Втория райх]] като „задоволена сила“, търсеща само мир и благоденствие, но заплашена от [[реваншизъм|реваншистка]] Франция, обсебена от желание да си върне загубените провинции [[Елзас]] и [[Лотарингия]] и нарича [[Руската империя]] високо „“империалистична“ сила, провеждаща агресивна политика в Източна Европа, която заплашва Германия.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 9}}
Бюканън твърди, че Великобритания няма дрязги с Германия преди 1914, но големия строеж на Германския флот, воден от адмирал [[Алфред фон Тирпиц]] е „заплаха за Великобритания“,{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 17}}, която принуждава британците да върнат в европейски води по-голямата част от флота си и да направят съюз с Русия и Франция. Той твърди, че тази политика на германците „привързва Англия към Европа“ и следователно създава условията, които водят до британското участие в Първата световна война.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 18}} От друга страна, Бюканън твърди, че най-голяма отговорност за провала на англо-германските отношения в германофобията и стремежа за Съглашение с Франция на британския външен министър [[Едуард Грей]].{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 21}} Оценявайки отговорността за хода на събитията, Бюканън твърди, че британците лесно са могли да прекратят англо-германското
Бюканън твърди, че кайзер Вилхем отчаяно се опитва да избегне войната през 1914 г. и приема германското твърдение, че руската мобилизация на 31 юли 1914 г. налага война върху Германия.{{Sfn | Buchanan | 2008 | pp = 54-56}} Бюканън обвинява Чърчил и Грей, че незаконно въвличат Великобритания във войната през 1914 като правят обещания, че Великобритания ще отбранява Франция без знанието на кабинета или парламента.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 55}} Бюканън твърди, че САЩ никога не е трябвало да се бият в Първата световна война и че американския народ е бил „измамен и повлечен“ на война през 1917 г,. казвайки че „американците обвиняват 'търговците на смърт', военните печалбари и британските пропагандисти“, които създават мита за [[разорение на Белгия|разорението]] на [[Белгия]].{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 168}} Бюканън нарича британската „блокада за глад“ на Германия през Първата световна война „криминална“ и приема твърдението на британския икономист [[Джон Мейнард Кейнс]] в неговата книга от 1919 г. „Икономическите последици от мира“, че репарациите, наложени на Германия от [[Версайския договор]] са „невъзможни“ за плащане.{{Sfn | Buchanan | 2008 | pp = 75-77}}
| |||