Чърчил, Хитлер и ненужната война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 65:
Бюканън нарича британското „зоново бомбардиране“ на германски градове през Втората световна война политика на варварство и цитира Чърчил да казва, че нейната цел е буквално да тероризира цивилното население на Германия.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 398}} По-специално, Бюканън се аргументира, че [[бомбардиране на Дрезден|бомбардирането на Дрезден]] през 1945 г. е варварско, престъпление, което Чърчил лично заповядва, цитирайки самия Чърчил и въздушния маршал [[Артър Харис|Артър „Бомбардировача“ Харис]] като доказателство.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 398}} Бюканън пише, че Чърчил е отговорен в голяма степен за „връщането на западния човек към варварството“ през Втората световна война и изразява съжаление, че американски генерали от ВВС, като [[Къртис Лемей]] следват примера, зададен от британския въздушен маршал Артър „Бомбардировача“ Харис за използване на „бомбардиране терор“ като метод на война срещу Германия.
Подкрепяйки концепцията за [[предателството на Запада]], Бюканън обвинява Чърчил и Рузвелт, че предават Източна Европа на Съветския съюз на [[Техеранска конференция|Техеранската]] и [[Ялтенска конференция|
Бюканън пише, че САЩ е трябвало да останат не-интервенционистки по отношение на събитията на ВСВ.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 168}} Понеже САЩ са настояли Великобритания да скъса своя [[Англо-японски съюз|съюз]] с [[Япония]] през 1921 г., това води до присъединяването на Япония към [[Страни от Оста|Оста]] и до нападението срещу [[Пърл Харбър]].{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 124–27}} Бюканън обвинява Чърчил за това, че настоява британския кабинет да се поддаде на американския натиск да прекрати съюза си с Япония през 1921.{{Sfn | Buchanan | 2008 | pp = 116–17, 122–23, 128–30}}
Ред 71:
Бюканън заключава, че ако Втората световна война не се беше случила, [[Британската империя]] е щяла да продължи да съществува през двадесети век. Бюканън цитира оценката на [[Алън Кларк]] от 1993 г., че ВСВ продължава прекалено дълго и когато Великобритания излиза от нея е банкрутирала. Нищо не е останало от отвъдморските авоари. Без огромни и наказателни заеми от САЩ ние щяхме да гладуваме. Старият социален ред си е отишъл завинаги. Империята е смъртоносно увредена. Страните от Общността виждат доверието си предадено и войниците си похабени.“{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 316}} В същата насока, Бюканън обвинява британските държавници, че вкарват Великобритания във войната срещу Германия, което не само причинява икономическото рухване на Великобритания, но също вкарва Източна Европа в Съветската сфера на влияние и докарва комунистите на власт в [[Китай]] през 1949 г., всичко от което е могло да се избегне, ако Великобритания не е „гарантирала“ Полша през 1939 г.{{Sfn | Buchanan | 2008 | p = 415}}
Бюканън твърди, че повечето американски лидери от [[Студената война]] следват мъдрия съвет на [[Джордж Кенан]], който разбира, че силна Германия е необходима като американски съюзник срещу СССР и които не се втурват в непремислени войни със СССР, а вместо това изчакват СССР сам да се разпадне.{{Sfn | Buchanan | 2008 | pp = 416–19}} Бюканън завършва книгата си с атака срещу [[Джордж У. Буш]] и се аргументира, че както Чърчил води Британската империя до руини като причинява ненужни войни срещу Германия на да пъти, така и Буш води Съединените щати в ненужна [[Война в Ирак (2003)|война срещу Ирак]] и раздава гаранции на десетки нации, в които САЩ нямат жизнени интереси, поставяйки САЩ в позиция, в която техните ресурси са недостатъчни за осъществяване на обещанията им.{{Sfn | Buchanan | 2008 | pp = 419–23}} Бюканън изразява гледището, че както „гаранцията“ на Чембърлейн през 1939 г. причинява ненужна война срещу Германия по-късно през тази година, така и настоящите гаранции на източноевропейски държави
== Отзиви ==
| |||