Турия: Разлика между версии

Селото е много старо. Над реката има [[Древен Рим|римски]] мост, който е отлично запазен и се ползва и днес (турците го наричат Скокът). На Голям Висок (най-близкият до селото връх на [[Средна гора]]) има останки от римска църква. Старото село се намирало малко по-нагоре по реката при един широк неин завой в местността „Равнака“. Било опожарено при падането под османска власт, а обитателите му са се пръснали в колибарски селища във вътрешността на Средна гора. И до днес отделни местности в горските масиви носят имената на обитавалите ги родове. Възстановено на днешното си местоположение в средата на XVIII в. по инициатива на хайдушкия род на Джалъзите, по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е опожарено за втори път от [[башибозук]], а населението се е евакуирало с покъщнина и едрия добитък след отстъпващите руски части в района на гр. Трявна (историята е останала в родовата памет на турийцитурци с името „Бегът“). След войната три от десетте обитавали го рода се завръщат в родното пепелище и възстановяват селото, а от останалите седем един се заселва в полуопразненото турско село Окчилар (дн. Александрово), а другите — в изоставеното турско село — днешен гр. Павел Баня. В момента кмет на селото е Невена Соколова.