Михаил VII Дука: Разлика между версии

'''Михаил VII Дука''' ({{lang-el| Μιχαήλ Ζ΄ Δούκας}}, 1050 - ок. 1090), наричан '''''Парапинак''''', е византийски император от 1071 до 1078. По време на управлението на Михаил VII по-голямата част от [[Анатолия]] е завладяна от селджукските турци.

Михаил VII е роден през 1050 г. в [[Константинопол]]. Той е най-големият син на император [[Константин X Дука]] и съпругата му [[Евдокия Макремболитиса]]. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII биле на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му Йоан Дука да управляват вместо него.

След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремболитиса и Михаил VII отново застватзастават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII - [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] г. Михаил VII е коронованкоронясан като самостоятелен владетел на империята.

Междувременно усилията на кесаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчават с успех. Роман обещалобещава да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което му обещават безопасност. Малко по-късно обаче Роман е ослепен и умира в тъмница.

През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия - [[Бари]], койтокоято е превзетпревзета от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.

В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след [[битката при Манцикерт]]. Михаил VII се опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.

Положението се влошава още повече, след като западните [[нормани|нормански]] наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря [[Йоан Дука (кесар)|Йоан Дука]]. И този път операцията се проваля, войските на Йоан Дука са разбити, а той е пленен. Западните наемници принуждават Йоан Дука да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси подкрепа от селджукските турци срещу Йоан Дука, в замяна на което империята признавпризнава територалните придобивки на селджуците в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега [[Алексий Комнин]] (бъдещиябъдещият император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунувалитеразбунтувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.

Въпреки че император Михаил VII продължавалпродължава да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизиралфаворизира финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволилпозволява на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличилувеличава данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Никифорица дори прибягналприбягва до конфискация на частна собственост и експропииралекспропиира църковно имущество. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислилиизмислят прозвището '''Парапинак''' (''четвърт паница''), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един ''пинак'' (виз. мерна единица, "паница") жито, то при неговото царуване същата цена стигаластига само за ''една четвърт''<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005].</ref>.

През [[1077]] г. в [[Тракия]] избухва нов военен метеж, този път начело с генерал [[Никифор Вриений]], който се провъзгласил за император в [[Адрианопол]], а негови войски начело с брат му Йоан достигналидостигат чак до Константинопол. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник - [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], който се ползвалползва с подкрепата на селджукския султан. Значителна подкрепа Вотаниат ималима и в столицата на империята, където в негова подкрепа се обявилаобявява значителна част от духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество.

През март 1078 г. Вотаниат се насочилнасочва към [[Никея]], а на 25 март в Константинопол подръжниците му вдигналиправят метеж. На 31 март 1078 метежниците завзелизавземат императорския дворец и пленилипленяват Михаил VII. Той биле принуден да се отрече от престола и да се пострижеподстриже за монах, след което биле изпратен в [[Студион (манастир)|СтудийскияСтудитския манастир]]. На престола застаналзастава Никифор Вотаниат, който се оженилжени за съпругата на Михаил VII и провъзгласилпровъзгласява сина му за свой съимператор. Малко по-късно Михаил Дука е ръкоположен за [[Ефес]]ки митрополит.