Мария Антиохийска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Мария е дъщеря на Констанс Антиохийска, регент на Антиохийското княжество, и [[Раймон дьо Поатие]].
== Биография ==
<div align="justify">
През [[1160]] г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина ѝ, [[Боемунд III Антиохийски|Боемунд III]]. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.
</div>
== Брак с Мануил Комнин ==
<div align="justify">
През [[1151]] г. император [[Мануил I Комнин]] вече е вдовец (съпругата му [[Берта фон Зулцбах|Ирина]] умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в [[Йерусалим]], за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и [[Мелисенда Триполитанска]], дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и [[Ходиерна Йерусалимска]]. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус, Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝ произход. По съвет на Балдуин III, Мелисенда и брат ѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събиране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝ кралица [[Мелисенда Йерусалимска]]. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е
Междувременно една византийска делегация начело с Алексий Комнин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември [[1161]] г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за [[Константинопол]]. [[Мануил Комнин]] и Мария Антиохийска се са венчани в катедралата "Св. София" в [[Константинопол]] на [[24 декември]] [[1161]] г.
▲През [[1151]] г. император [[Мануил I Комнин]] вече е вдовец (съпругата му [[Берта фон Зулцбах|Ирина]] умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в [[Йерусалим]], за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и [[Мелисенда Триполитанска]], дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и [[Ходиерна Йерусалимска]]. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝ произход. По съвет на Балдуин III, Мелисенда и брат ѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събиране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝ кралица [[Мелисенда Йерусалимска]]. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достигнала мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка e била подозирана в изневяра. Така [[Мануил I Комнин]] се спира окончателно на Мария Антиохийска. Тови обидило Раймонд III Триполитански, който в отговор нападнал о-в Кипър.
Бракът между [[Мануил I Комнин]] и Мария закрепва отношенията между [[Византия]] и [[Антиохия]] и засилва позициите на [[Констанс Антиохийска]], на чийто протест [[Мануил I Комнин]] се отзовава благосклонно. Чрез неговата подкрепа [[Констанс Антиохийска]] отново поема управлението на княжеството.
През 1169 година Мария Антиохийска ражда син,
Мария започва да играе важна роля в политическия живот на [[Константинопол]]. Говорейки [[Френски език|френски език]] като майчин, тя успява да улови двойната игра на хипоболеуса Аарон, който тайно се ползвал от съветите на западните представители в двора. Като резултат Аарон е ослепен по заповед на императора.
</div>
== Регентство ==
След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името "Ксения", но в действителност управлява като регент на сина си [[Алексий II Комнин]]. Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западният си произход и италианските си маниери Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството ѝ е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената ѝ дъщеря, [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и съпругът ѝ, кесарят Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.▼
<div align="justify">
▲След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името "Ксения", но в действителност управлява като регент на сина си [[Алексий II Комнин]]. Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западният си произход и италианските си маниери, Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството ѝ е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената ѝ дъщеря, [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и съпругът ѝ, кесарят Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.
[[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] търси подкрепа срещу императрицата от братовчеда на покойния [[Мануил I Комнин]], [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]], който дотогава живее в изгнание. През 1182 г. [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]] влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над [[Константинопол]], [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и Райнер Монфератски са отровени, а императрица Мария Антиохийска е хвърлена в тъмница. Самият [[Андроник I Комнин|Андроник]] застава начело на регентския съвет на малолетния [[Алексий II Комнин]]. Мария Антиохийска се опитала да потърси помощ от зет си, унгарския крал Бела III, но безуспешно.
Line 56 ⟶ 67:
[[Категория:Убити императрици]]
[[Категория:Комнини|{{PAGENAME}}]]
[[Категория:Жени]]</div>
| |||