Раймон дьо Поатие: Разлика между версии

Нур-ед-Дин отначало отстъпва, но получава обнадеждаващи сведения за числеността на вражеската войска,и премисля. Тя наброява хиляда пехотинци и около четири хиляди конници (като три четвърти от конниците са мюсюлманите на Али Ибн-Вафа), а у Нур Ед-Дин само конниците са шест хиляди. В утрото на 29 юни 1149 година той обкръжилобкръжава лагера на противника. На разсъмване Раймон и Али Ибн-Вафа, не виждайки друг изход, се хвърлилихвърлят в атака за да направят пробив от височината по склона, при много неизгодна позиция. Освен това, отначало утрото е ясно, но изведнъж задухва вятър, и се надига истинска буря, облаци от пясък се носят направо в лицето на атакуващите рицари и асасини. Да се победи в такива условия и даже само да си проправиш път става невъзможно.

Раймон ставае третиятретият княз на Антиохия, загубвазагубил главата си в бой — трети по ред. Обезсилен и измъчен, той пада с меч в ръка, сражавайки се с пълководеца Нур-ад-Дин Асад ад-Дин Ширкух ибн Шади. Точно тридесет години след 28 юни 1119 година, когато князът на Антиохия Рожер Салернски загубва главата си в печално известната битка при Кървавото поле. Главата на Раймон донасят на Асад ад-Дин Ширкух, той заповядва да облекат черепа в сребро и да го отправят в дар  на халифа на Багдад  Нур-ад-дин.