Пауталия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
Ред 33:
Християнството прониква в днешните български земи още през І-II в. Значението на Пауталия като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството с [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] от 313 г. от император [[Константин I Велики]] (280-337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископска [[базилика]]. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия - [[диоцез]] на [[Кюстендилска епархия|Пауталийската епископия]].
 
До наши дни са достигнали имената на двама пауталийски [[епископ]]и : [[Евангел Пауталийски]], живял през V-VI век и [[Фока Пауталийски]], живял през VI век. През есента на 515 г. по нареждане на [[Император на Византия|византийския император]] [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий І]] (491-518) в [[Константинопол]] са привикани петима илирски [[епископ]]и : [[Лаврентий Лихнидски]] (Охридски), Домнион Сардикийски, Алкисон Никополски (от Епир), Гаян Нишки и [[Евангел Пауталийски]], които били в сферата на влияние на папския престол. Нишкия и Никополския епископи след дълъг арест починали в Константинопол, а останалите трима епископи били освободени, поради страха на императора от нови бунтове в техните епархии. През 553 г. при император [[Юстиниан I]] (527-565), в [[Константинопол]] е свикан "[[Вселенски събор|Петия вселенски събор]]". 156 делегати, сред които е и пауталийският епископ [[Фока Пауталийски]] (Phocas religiosissimus episcopus Potaliensis) осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и Евгарий (+ 399), а Теодор Мопсуетски е [[анатема|анатемосан]].
 
== Литература ==