Имеон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връзка |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
{{Шаблон:Оригинално изследване}}
{{Шаблон:Non-academic}}
Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам” (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребетът Болор се нарича още
се към нея (която е разположена)
В „Ашхарацуиц”, Имеон е сравнена по форма с арменската буква „люн” подобна на разтеглено "L". ▼
между края на Хиндустан (Индия) и началото на Чинистан (Китай). Тя се нарича Manisa”…. “4. В края
на Хиндустан, и в началото на Тибет,
разклонение на (хребета Manisa) лежи на изток в Чинистан на разтояние 50 фарсанга.”
'''Имеон''' – названието е с много древен
прединдоевропейски, кавказки субстратен произход, свързан с доиндоевропейското
кавказоезично население на Ср.
Азия. Напр. в кавк. яз., цезки ħimu, гинукски χemu, гунзипски γhemu, чиракски γhuma – голям камък. (вж. и Хемус – античното название на Стара планина,
което също е със субстратен произход), в баски mendi
–планина, откъдето е попаднало в келт. ез., брет. menez,
др.ирл. monid;
кимвър. mynydd,
корнуел. meneth –
планина, латински mons –
хълм, в древнокавказките ез., хатски munamuna – камъни, а каситски muna – камък, в етруски mun – надгробен камък, откъдето е и латин. monumentus – паметник. Афразийски паралел в др.египт. mnt.t, акад. mad – камък. В индоарийски simán, санскрит, пали sānu – планински гребен, санскрит sīmā –
граница, предел, бряг, гранично планинско било, хетски
şamana – основа, фундамент, са
от същия субстратен пр. Така че названието '''Манас''' има своите убедителни доиндоевропейски корени, преминало през индоарийски, ирански (санскр. sīmā > иран. hīmā). Самото понятие '''Болор''' е пълен негов смислов аналог и така се нарича до ХІХ в.
най-източната част на Памир, преминаваща към Тяншан – Болор-таг (днес
Конгур-таг (Kongur Tagh) и Муз-таг-ата (Muztagh Ata), които са със същия
субстратен произход: *qťunt'u- / qťunt'o- хълм, пракавказки *Gwint – хълм, лак., лезг. qunt - хълм,
бирм. kunh, kūnγ – хълм, височина, и за Музтаг-ата – в севернокавк. ез. сем., акваш. miži, чамалал. mizʷ - канара, голяма скала,
цезки mizo – земя, акушки (даргвински) muza – планина, хълм, височина, арчински
mocor – планинско пасище, кавк. авар. miçír – острие, ръб, край, лакски miç –
край, връх, в бурушастки *muś – нос, край, остър край, в баски *mośu – нос,
лице, но също и връх, точка, място, така че произходът на топонима *Муз- е от
▲севернокавказки, респ. от прабуришки!). В „Ашхарацуиц”, Имеон е сравнена по форма с арменската буква „люн” подобна на разтеглено "L".
Планината Имеон е прочута с находището на [[лапис лазули]] в западен [[Бадахшан]], означено на картата на Ширакаци. Мините при Сар-е-Санг са снабдявали още древните цивилизации на [[Египет]], [[Месопотамия]], [[Индия]] и [[Древен Рим|Рим]], а и днес произвеждат най-висококачесвения лапис лазули в света.
| |||