Никифор I Геник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 30:
==Управление==
Всички византийски хроники представят властването на Никифор Геник в негативна светлина. Той се заема със засилването на армията и укрепването на имперските граници, но драстично увеличава данъците, за да набави нужните средства за това и налага стриктна финансова политика. Той анулира всички данъчни облекчения, въведени от Ирина, и задължава търговците да вземат заеми от държавата при висока лихва. Въвежда "капникон" - данък-
Поради недостига на ромейски поданици в [[Тракия]] и [[Гърция]], императора принудително заселва опустелите земи с население от [[Мала Азия]], което насила е принудено да напусне родните си места. Това довежда до избухването на неуспешен бунт в Анатолия, оглавен от военачалника Вардан Турк през 803 г.
При Никифор І Геник империята води редица войни: в Италия срещу [[франки]]те и [[Венеция]], в Мала Азия срещу [[араби]]те и на Балканите срещу [[българи]]те и [[славяни]]те. Въпреки че няма сериозен военен опит император Никифор лично води войната с арабите, но търпи разгром в Киликия през 806-7 година. Никифор договаря мир с арабите единствено благодарение на големи парични плащания.
През [[807]] г. императорът нарушава мирния договор с [[Първо Българско царство|България]] и предприема множество военни атаки с цел подчиняване на българското население, живеещо в южните части на Балканския полуостров. Конфликтът с българите става още по-сериозен след като хан [[Крум]] превзема крепостта [[Средец]] ([[809]] г.).
===
През [[811]] г. император Никифор I Геник тръгва на голям поход срещу България. Императорът навлязъл в българска територия на 20 юли. Крум предложил на императора мир, но Никифор отхвърлил предложението му ''„поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници”'', както се изразява хронистът [[Теофан Изповедник|Теофан]]. В течение на три дена след битки и много обиколки през непристъпни места, Никифор достига до [[Плиска]], резиденцията на българските ханове.
Никифор I придружава движението си с големи неблагоразумия, жестокости и произволи над местното население, което избива без разлика на пол и възраст. Обзет от ярост, той опустошава българската столица: войниците му се отдали на грабежи, кланета и дори премазвали невръстните деца с [[диканя|дикани]]. Императорът се грижи само как да насити своята алчност за богатство. Той налага печати на Крумовите съкровищници и ги пази като собствени. В същото време отрязва ушите и други органи на войниците, които докосват до неговата плячка.
Най-сетне Никифор заповядва да се опожарят палатите на Крум, който е напуснал Плиска. Крум повторно се обръща към императора със следните думи: ''„Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром”'', като иска по тоя начин да предотврати по-нататъшни жестокости и разорения. Упоен от успехите си, Никифор Геник не иска и да чува за мир.
===
{{основна|Битка при Върбишкия проход}}
Никифор, след като ограбва и опожарява Крумовата резиденция потегля обратно за [[Константинопол]] като победител. Докато византийците са опиянени от опустошението на Плиска, [[хан Крум]] мобилизира всички налични сили и се готви за справедливо възмездие. Той е разгневен както от отказът на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произволи в държавата му. Българите заграждат входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и правят прегради в тесните места.
[[Image:52-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|340px|Армията на хан Крум преследва ромеите (миниатюра от [[Манасиевата летопис]])]]
| |||