Божидар Карастоянов: Разлика между версии

<ref>Рени Карастоянова и Биляна Карастоянова</ref>{{авторски права}}▼

Божидар Димитров Карастоянов е роден в София на 13 октомври 1903 г. Той е потомък на основоположника на българското книгопечатане, видния самоковски възрожденец и просветител Никола Карастоянов и внук на Анастас Карастоянов - един от първите български графици, известен като първият български фотограф. Божидар Карастоянов още съвсем млад също се отдава на фотографското изкуство.▼

На 22 години, заедно със съпругата си Божанка Божилова, заминава за Париж, за да специализира фотография. Там той учи и работи в ателието на най - големия за времето си парижки фотограф Мануел Фрер. В Париж той остава една година, след което се завръща в София, където се ражда единствената му дъщеря Рени. През 1927 г. заминава със семейството си за Виена, за да продължи образованието си. След завръщането си в София през 1928 г. Божидар Карастоъанов отваря първото си фотоателие на ул. Търговска, в което прави снимки на видни личности. През 1930 г. ателието се помещава на ул. Леге, а от 1932 до 1934 г. е на бул. Дондуков. Също така за известен период ателието се намира на ул. "Добруджа" № 9.▼

Усвоил напълно тънкостите на фотографията през 1929 г. той получава свидетелство за майстор фотограф. Едновременно с ателиерската работа, Божидар Карастоянов се занимава с фотожурналистика и художествена фотография. Като потомък на възрожденци той е човек с демократични и свободни идеи. Художник - фотографа е приятел и дружи с почти всички хора на изкуството, науката и▼

литературата от онова време. Неговото ателие е до известна степен салон за срещи на цялата интелигенция от онова време. Пред камерата му застават личности като Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Ангел Каралийчев, Николай Лилиев, Александър Жендов, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Илия Бежков, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Александър Божинов и много други. С повечето от тях Божидар Карастоянов e личен приятел. Другарувал е и с поета Христо Смирненски, който по негова покана прекарва част от лятото в семейната вила в Чамкория през 1923 г. с надеждата да укрепи здравето си.▼

Ателието на Божидар Карастоянов се посещава и от чуждестранни знаменитости, гостували по онова време в страната ни. Между тях са Тито Скипа, Тоте дел Монте, Марика Рьок, Евелина Холд, Хосе Мохика, Рабиндрант Тагор. За жалост по - голяма част от богатия архив на Божидар Карастоянов пострадва тежко от бомбандировките над София.▼

След 1934 г. без да изоставя портретната фотография, Божидар Карастоянов се отдава все повече на портретната фотография и на фотожурналистката. Той е единственият наш фотограф включен в официалната делегация за сватбата на Цар Борис III в Асизи, Италия. С Двореца той продължава да работи до заминаването на царското семейство от България. Няколко години преди смъртта на Цар Борис III, Божидар Карастоянов получава титлата "Придворен фотограф". Така продължава семейната традиция на баща си Димитър и чичо си Иван, които също са били придворни фотографи.▼

Чрез създадената от него " Агенция Балкан-прес-фото" Божидар Карастоянов активно сътрудничи на почти всички списания и вестници у нас и в чужбина("Лондон Нюз", "Илустасион" и много други).▼

За големите му заслуги в областта на фотографията и фотожурналистиката, въпреки че е изселен, Главна дирекция на Кинематографията към Мминистерския съвет удостоява Божидар Карастоянов със званието: "Художник - фотограф", титла, която малко фотографи притежават. Неговите постижения неведнъж са били оценявани с награди на международни изложби в Лондон, Берлин и Париж.▼

През последната година от своя живот, все още изселен, но с временно жителство, Божидар, все още изселен, но с временно жителство, Божидар Карастоянов работи като фотограф на светия синод. В това време създава една прекрасна поредица от портрети на Патриарх Кирил, владици, заснема църкви, манастири и икони. В този период открива и друга своя дарба, да рисува. Рисува икони, пейзажи, за жалост всички негови картини са продадени на частни лица. Също така има заслуга и за изрисуването на фронтона на храма "Св. Параскева" в центъра на Плевен.▼

Покрай брат си Бончо Карастоянов, един от бележитите български кинооператори,Божидар Карастоянов опознава и операторското майсторство като занаят. Заснема кратки документални очерци и наблюдения.▼

Вече тежко болен, Божидар Карастоянов до последния си ден е на своя пост при заснемането на стенописите в Бачковския манастир преди реставрацията им. Оттам го донасят на носилка в София, където след десетина дни умира, ненавършил още 53 години. Едва след▼

Погребението му се състои в "Св. Седмочисленици", като опашката от близки и хора, които просто го уважават се извива много след двора и&#768;. Отива си от този свят, като оставя след себе си завиден архив от снимки. Хората, които са го познавали, си го спомнят като лъчезарен, добронамерен и честен човек, които заслужава възхищение и казват за него, че на никои не е мислил злото и на мравката път е правил.▼

През целия си, за жалост кратък живот, Божидар Карастоянов работи честно, неуморно и всеотдайно, с пределна страст, ентусиазъм и влюбеност в живота и хората и се отвърждава като един от първомайсторите в българското фотоизкуство.▼