Мачу Пикчу: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 193.178.166.16 (б.), към версия на Panzer
Ред 28:
След завладяването на Перу от испанците, бунтовният инка Манко Капак II тайно се измъква от [[Куско]] и се установява северозападно от [[Олантайтамбо]] в дълбините на [[джунгла]]та, където основава град наречен [[Вилкабамба]]. След дълги години сражения с инките, през 1572 г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка [[Тупак Амаро]] (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират.
 
Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град — в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са [[храм]]ове, [[резиденция|резиденции]], [[склад]]ове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен [[камък]] и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на [[Слънце]]то ([[Инти]]) и отглеждали селскостопански култури на [[тераса|терасите]]. Площта на светилището е 325 920,92 m². Средната надморска височина е 2350 m.
 
За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 m) над река [[Урубамба]] и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали – една теория казва, че ги е прогонила епидемия от [[едра шарка]]. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а [[курорт]] или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен [[палат]] и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).